Здравейте! Надявам се, че откривам всички бъдещи мами в прекрасно настроение! Реших да напиша този пост, за да ви разкажа подробно как протече престоят ми в болницата преди два месеца, за самото раждане с цезарово сечение и възстановявянето от операцията на по-късен етап. В интернет има информация по темата, но при предварителното проучване от моя страна стигнах до извода, че тя е разпиляна, хаотична и непълна.
Щях да се чувствам по-подготвена ако преди приема бях прочела някъде как преминава целия процес и знаех точно какво да очаквам стъпка по стъпка. Затова ви споделям моя опит и положителна нагласа – вдъхвам ви кураж и ви успокоявам, че няма нищо страшно. Предстоят ви само хубави моменти от тук нататък. Наслаждавайте им се!
Преди да започна с разказа искам да вметна, че съм се постарала да съм максимално изчерпателна и не съм спестила неприятните детайли. Така че, ако нямате желание да четете подробности, най-добре пропуснете следващите редове.
Престой в болницата:
Ден 1:
– Пристигнах в болницата по обяд и веднага ме изпратиха да си направя антигенен тест в отделението по Микробиология. Бъдещият татко ме чакаше във фоайето с багажа, докато излезе резултатът. Беше отрицателен, върнах се за куфара и сама тръгнах към 2-ри етаж за прием.
-Много усмихнато момиче ме посрещна на регистратура, след което ме настани в стая по избор – самостоятелна или двойна. Аз избрах да си имам компания, за да има с кого да си говоря и споделям случващото се.
-Веднага след това ми пуснаха изследвания и ми зададоха въпроси за предишни заболявания и наследствени болести. Подписах нужните документи (за стая, избор на екип, епикриза & различни съгласия, свързани с престоя ми).
-Изследванията бяха: кардиограма, тонове и венозна кръв. Сложиха ми абокат в ръката, през който се вливаха и системите на следващата сутрин. По-късно ме викнаха за ехограф в отделно помещение – измериха показателите на бебето и отново ми задаваха въпроси, за да въведат определени показатели в документите ми.
-Време за обяд – един ден преди секцио можеш да си хапваш обилно до 20ч. вечерта и да пиеш вода до 22ч. , затова ми донесоха порция спагети&таратор + мляко с ориз за десерт.
-В следобедните часове дойде интернист (лекар вътрешни болести), който преди това беше проверил резултатите. Каза ми, че всичко е наред и съм готова за операция.
-Последва дълга почивка, сън и очакване на големия ден с нетърпение.
Ден 2:
-Събудиха ме в 5:45ч. и провериха тоновете на бебето, а след това ме викнаха в друга стая за клизма. Процедурата не е болезнена – качват те на гинекологичен стол,разкрачваш се, стягаш си дупето, слагат тръбичка, отпускаш се и ти пускат течност. След 2 мин. си готова, вадят тръбичката, стискаш 3/4/5 минути (колкото можеш) и отиваш до тоалетна. След интервенцията имаше време за дълъг, топъл душ. Дори успях да си измия и изсуша косата.
-Към 7:00ч. ми пуснаха система (натриев хлорид), от която на моменти започнах леко да треперя.
-Малко след 9:00ч. ме взеха за операция, в 9:20ч. ми поставиха спинална упойка (не боли, усеща се леко боцване. Анестезиолог те напътства да седнеш на ръба на кушетката, обяснява ти позата – свита в гърба, приведена напред с отпуснати рамена. Помощник застава пред теб и ти натиска гърба максимално надолу – не трябва да мърдаш. Иглата влиза за части от секундата и не се усеща болка). Краката ми започнаха да изтръпват, през това време ми сложиха катетър. Още не бях напълно обездвижена, така че се усети леко неприятно и болезнено. Във всеки случай е по-добре да бъде поставен след упойката – ако имате възможност помолете да не ви го слагат преди това, защото съм чувала, че на места действат по този начин.
-Опънаха чаршаф пред лицето ми и не виждах нищо, само чувах гласовете на екипа. Усещах механичното им действие – дърпане и бутане, без болка. Единствено, когато започнат да натискат корема (под гърдите) се усеща по-тежко и неприятно, но за много кратко – моментът, в който бебето излиза с помощ от лекарите.
-9:34ч. бебето проплака. Измиха го и веднага го поставиха до главата ми, за да го видя, помириша и целуна. Няма друго толкова хубаво чувство на света!
-След този момент на близост акушерките записаха мерките на детето и ми дадоха гривничка, на която ги пише, заедно с неговия номер за разпознаваемост. На бебешката ръчичка сложиха гривна със същия номер.
-Отнесоха го, за да го обслужат и да му направят изследвания, а операцията продължи още известно време, докато не приключиха с всички шевове. Поставиха лепенка върху раната, която стоя до третия ден. Пренесоха ме на подвижно легло и ме заведоха директно в стаята (на някои места първо стоиш в реанимация определени часове). Оставиха торбичката за урина до леглото и при всяко нейно пълнене я сменяха веднага. Под мен сложиха чаршаф за еднократна употреба плюс дамска превръзка без бельо, върху която се очакваше да започне кървенето след операцията.
-Пуснаха ми 2-3 системи, след което обезболяващо, отново под формата на система. Започнах леко да треперя след 1-вата такава, но ми казаха, че е нормално след операция.
-Обясниха ми, че е важно, когато получа разрешение (горе долу на 2-рата система) да започна да пия голямо количество вода, за да ми се изчисти организмът от упойката. Тя започна да ме отпуска от горе надолу – усещах тъпа болка в корема, докато не ми поставиха обезболяващото. Постепенно можех да свивам колена, накрая пръсти. Когато започнах да си чувствам целите крака, веднага ги раздвижих – бавно и внимателно един по един, редувайки ги. Когато обезболяващото започна да действа, включих и таза доколкото е възможно (със свити крака в коленете, повдигах седалище нагоре-надолу). Колкото повече човек успее да се раздвижи до следващата сутрин мърдайки в леглото, толкова по-добре.
-Доведоха бебето веднъж за кратко по обяд и още един път за малко повече време следобедно – дадоха ми информация как се чувства, добре ли е, адаптира ли се и дали се храни.
-До края на деня ми премериха няколко пъти температурата, кръвното, питаха дали имам оплаквания и какви. Поставиха ми още едно обезболявящо директно в абоката на ръката, а вечерта – мускулно в дупето.
-През нощта спах предимно по гръб, успявах да се обърна и леко на една страна. Болка имаше, но не беше силна, заради болкоуспокояващите, които ме държаха. Когато се будех периодично отново движех краката и таза, за да си улесня работата на следващата сутрин.
*В рамките на този ден е позволена само консумацията на вода. Храната не е препоръчителна.
Ден 3:
-На сутринта дойдоха две жени, с които трябваше да се раздвижа. Първо ми махнаха катетъра, а после се изправих сама, без помощ. Болеше, но не непоносимо. Стигнах до банята, гледайки напред (не трябва да гледате към земята, за да не ви прилошее) и си взех душ от кръста надолу(без да мокря оперативната лепенка). Дадоха ми обезболяващи свещички и ми казаха да си ги слагам сутрин и вечер. Сложиха ми нова нощница, след което си бях отново в леглото. В рамките на деня ставах 7-8 пъти за по 5 минути – идеята е да няма залежаване.
-Донесоха ми бебето и го оставиха при през целия ден. Питаха ме дали искам да дойде акушерка, която да ми помогне с повиването и смяната на памперс – нямах такава нужда. Помолих за консултация по кърмене. Бях гледала много обучителни видеа, но реших, че искам нагледна помощ в това отношение.
-Храненето на детето беше на всеки три часа, като допълнително се носи адаптирано мляко, в случай, че майката все още няма кърма или не е достатъчна.
*Позволени са закуска, обяд и вечеря в минимални количества. Сутринта ми донесоха три обикновени бисквити, а в 13:00ч. и 18:00ч. – зеленчукова крем супа.
Ден4:
-Събудих се с много по-малко болки и цял ден обикалях из стаята с мъничето. Храната също беше доста по-обилна и наваксах предишните “гладни” дни.
-Към 12:00ч. имах визитация от лекарите и ми смениха превръзката на корема с водоустойчива такава. Питаха ме дали имам газове и ми дадоха свещичка за разхлабване (важно е да отидеш до тоалетна по голяма нужда, за да са сигурни, че с червата ти всичко е наред). След това най-после успях да се изкъпя и освежа.
-По програма един ден преди изписването можеш да гледаш как се случва къпането на новородено – викат те в отделна стая и показват всеки детайл от дневния тоалет.
Ден5:
-След потвърждение, че с бебето и мен всичко е наред, ни изписаха още по обяд. Дадоха ни всички нужни документи и акушерка ни изпрати до фоайето, където ни чакаше щастливият татко.
Съветът ми е още преди постъпването в болницата да се убедите, че нагласата ви е положителна – нека ви приемат с усмивка и спокойствие. Бебето попива от вашите емоции – осигурете му красиви споделени мигове още от първия му ден. И все пак имайте предвид, че всяко здравно заведение има своя политика и ход на събитията – в статията споделям изцяло своя ЛИЧЕН ОПИТ и не гарантирам, че при вас операцията и престоят биха протекли по същия начин.
•••
Възстановяване след секцио:
Доколкото знам този процес е различен при всяка жена. Някои са на крак и в бойна готовност още на следващия ден, други забравят за операцията след изписване от болницата и поемане на грижите за новия член на семейството, а при трети възстановяването може да продължи със седмици и дори месеци, като всяка от тези ситуации се счита за нормална. Споделям ви моите съвети за по-бързо преодоляване на този период:
-Колкото по-рано започнете да се раздвижвате след операцията, толкова по-бързо ще се почувствате по-добре.
-Докато сте още в болницата помолете бебето да стои при вас възможно най-дълго време – така спирате да мислите за кратките неразположения и се фокусирате изцяло върху човечето в ръцете ви.
-След изписването редовно си правете кратки и леки разходки. Дори първите дни, когато все още не излизате с детето навън – ходете на място вкъщи.
-Следвайте указанията на лекаря и ако е нужно третирайте раната подходящо. Попитайте за обезболяващо в домашни условия – свещичките са голямо спасение, вярвайте ми.
-Не вдигайте тежко и бъдете внимателни с натоварванията – все пак сте с коремна операция, никой не очаква от вас веднага да започнете с домакинските задължения.
-Пийте много вода и хапвайте повече фибри, плодове и зеленчуци. Хормоналните промени след операция, както и слабата мускулатура могат да предизвикат запек и хемороиди. Опитайте се да ги избегнете – болките в коремната област след цезарово сечение са нищо в сравнение с тези неприятни проявления.
-Не се притеснявайте да поискате помощ, ако се налага. Емоционалната подкрепа също е изключително важна, затова споделяйте мислите си с половинката или друг близък за вас човек.
Надявам се, че статията ви е била полезна и интересна. Повече снимки от моето ежедневие може да разгледате в ИНСТАГРАМ профила ми. А ако сте пропуснали предишния пост ОРГАНИЗИРАНЕ НА БЕБЕШКА ПОГАЧА, може да погледнете ТУК.
Прегръдки и страхотен ден от мен!
By sisiangelove
What do you think?