Няма как да не започна тази класация с прочутите ангелски крила на Kite Bar, Градина. През последните години съм виждала безкрайно много снимки, направени на това място и определено мога да кажа, че е една от най-интересните локации за красиви кадри по Черноморието. Освен крилата, ще ви направят впечатление цветната арка на входа към заведението, която прилича на дъга и сърфовете, от едната страна на бара. Запечатайте някой кадър и там… все пак, кое друго заведение може да се похвали с толкова insta spots, събрани на едно място?!
2. SGARDEN BEACH CLUB
Едно от най-фотогеничните места това лято е люлката с надпис: “I WISH I COULD STAY HERE FOREVER” , намираща се на Къмпинг Градина. Трябва да знаете, обаче, че ако сте в района на Kite bar, това местенце изобщо не е толкова близо до вас. Тръгвайки пеша по брега, ще ви отнеме 20-тина минути, докато я откриете. Другият вариант да стигнете до там е с кола – въведете в навигацията “SGarden bar&food” или “Catedralle Del Mar”. Между двете заведения веднага ще забележите този нашумял дървен фото кът.
3. VERANO
Това е един от beach баровете, на които бих могла да прекарам цяло лято – спокойна обстановка, приятна музика, коктейли и най-вкусната пица на света, без да преувеличавам. Разбира се, и тук има отделен кът, на който хората могат да си сътворят шарени и готини кадри – цветните сърфове от едната страна на заведението са тотален хит. Ще откриете също и плажен душ, под формата на сърф, който отново е в най-различни форми и боички.
*Запазете си места от по-рано, защото ако отидете в последния момент е много голяма вероятността да не могат да ви настанят.
4. BAMBOO BEACH
Това място се намира в местност “Буджака” и ме спечели с приятна атмосфера и хубава музика. Дървените мебели и декоративните елементи в пастелни цветове създават настроение още с пристигането в заливчето, а хората се забавляват и танцуват по цял ден. Вървейки по дървената пътека ще забележите бамбукови арки, украсени с розови цветя и интересни послания, които се вписват идеално в понятието “instagrammable place”:)
Запазете си места за плаж поне седмица предварително, особено ако планирате да го посетите през уикенда. След 20ч. е доста по-спокойно и можете да се разходите дори само за вечеря с красива гледка към морето. Храната допадна на цялата компания, а на мен лично ми е фаворит пастата с фондю от сирена&бекон.
5. SUMMER MOOD
Пренасяме се още по на юг и стигаме до централния плаж в Лозенец. Заведението се нарича Summer mood, а от едната му страна е нарисуван гигантски октопод, който направо си “крещи” за снимка с него. Няма как да не са ви попадали летни кадри от това заведение – изключително фотогенични и забавни са, затова не забравяйте да се отбиете при следващата ви разходка до там.
6. SILISTAR BEACH
Силистар е един от най-красивите заливи на нашето Черноморие и всеки път го посещавам с огромно удоволствие – спокойно море, бистра вода и ситен пясък. Намира се на 5 км. южно от любимия Синеморец и е почти преди границата ни с Турция. Точно там, по средата на плажната ивица, са изработили красива дървена люлка, напомняща на тези от по-далечни дестинации – Бали и Малдивите.
Tips&Tricks: Ето няколко съвета как кадрите ви от там да приличат на картички: ⁃ Снимайте люлката с изглед към морето, а не към гората; ⁃ Отдалечете се от обекта достатъчно и се постарайте да го позиционирате в средата на екрана; ⁃ Изравнете хоризонта; ⁃ Опитайте се да не включвате други хора в снимката – през деня това е почти невъзможно, но ако изчакате следобедните часове, със сигурност ще ви се получи.
Трябва да имате предвид, че тази година липсват заведения на плажа – чадъри, шатри и шезлонзи също. Носете си напитки и нещо за хапване, особено ако планирате да останете през целия ден.
Надявам се, че статията ви е била интересна и полезна! Поздрави и много прегръдки от мен!
Тенденциите при дамското бельо и как да изберем най-подходящото за нас
Бельото е едно от нещата, които карат жените да се чувстват по-уверени, привлекателни и желани. Не е далеч от истината, че именно то е втората ни кожа, затова освен елегантно и оригинално, дамското бельо трябва да е най-вече удобно и адекватно избрано според телата ни. Затова нека разгледаме най-актуалните модели напоследък и заедно да изберем най-подходящите за нас.
Дантела
Когато говорим за материи, водеща тенденция последните години е именно дантелата. Тя е нежна и приятна на допир, изкусителна и мистериозна. С нея ще се чувствате по-самоуверени, готови да превземете света, който ви заобикаля. По магазините ще попаднете на различни типове бельо, изработени от дантела – бодита, сутиени, бикини, нощници. Не е нужно да чакате специален повод, за да се преобразите, затова няма да сбъркате, ако решите да добавите всички тях към колекцията си.
Пастелни и светли
цветове
Въпреки че черното и червеното са си вечна класика в цветовете на бельото, това лято пастелните тонове също са много предпочитани. Потърсете си подходящ модел в бледорозово, люляково, бебешко синьо, цвят мента или шампанско. Тази гама се асоциира с невинност и лек флирт, затова избирайки тези нюанси ще се чувствате по-женствени и ще излъчвате нежност и обаяние.
Спортно ежедневно
бельо
Основната функция на спортното бельо е осигуряването на подходяща опора за тялото без ограничения на движенията. Спортните сутиени са идеални за дамите, които водят активен начин на живот и не са готови да направят компромис с удобството си. Те осигуряват максимална свобода, затова и напоследък много жени ги предпочитат в забързаното си ежедневие. А най-голямото им предимство е, че са леки, без подплънки и са избработени от еластична материя, която не задържа потта.
Безшевно бельо
Идеален избор както за вечерни тоалети, така и за ежедневни визии – безшевното бельо подчертава достойнствата на вашата фигура и е сякаш невидимо под дрехите, с които сте избрали да бъдете. Ще забравите всякакви притеснения относно неравностите, които се случва да се забелязват при останалите видове бельо. Най-предпочитаният цвят тук е телесният – може да носите бели панталони и рокли с най-голямо удоволствие.
Бельото, като
част от тоалета
Хубавото бельо може да играе важна роля и в подбора на цялостната ви визия, особено вечер. Може да заложите на боди, което да замести вечерния ви топ – в комбинация с дънки с висока талия и кожено яке или блейзер ще е страхотна парти визия.
Както вече споменах в началото, най-важната стъпка при избора ни на бельо е то да ни е най-вече удобно. Не се поддавайте на всички модни тенденции. Не винаги е постижимо добре изглеждащото и модерно бельо да пасва идеално на вашата фигура. Затова се опитвайте да поставяте личния си комфорт на първо място. Ето и няколко съвета как да изберете подходящ модел:
*Бельото, което си избирате в повечето случаи е целодневно. Следователно удобството трябва да е на първо място сред критериите ви.
*Изборът трябва да е комплексен: материя, дизайн, марка, цвят. Не винаги, когато бельото е „марково“, то е най-доброто за вас. Понякога именно материята на бельото може да бъде една от основните причини за дискомфорт, особено ако е дразнеща и спарваща. Прокарвайки ръка през бельото, то трябва да ви носи усещане за мекота и гладкост. Памукът е най-добрият избор, защото оставя кожата ви да диша и същевременно с това е лесна за поддръжка материя. Други добри алтернативи са ликра, кашмир и висококачесвен полиестер. Не забравяйте да четете внимателно етикетите на бельото, за да сте сигурни, че сте подготвени за предполагаемите проблеми, което може да ви причини то. Носенето на бельо от изкуствени материи увеличава риска от бактериални и гъбични инфекции, затова винаги имайте едно на ум.
*Избирайте правилния размер бельо. Много често се случва да искаме да се „поберем“ в определен номер, в следствие на което започва да ни стяга, дразни, да се забива в кожата и да причинява други подобни неприятни усещания. Споделям ви едно изображение с указания за подбор на сутиени, което много добре описва начина, по който трябва да избираме подходящата за нас големина:
Бъдете честни със себе си – избягвайте изкушението да си избирате бельо, което е един размер по-малко от вашия, само защото сте сигурни, че ще изглеждате по-добре в него. В действителност, размер, който не е вашият и е по-малък за вас няма да ви осигури по-атрактивна визия, а само ще притисне прекалено много кожатата ви извън очертанията на бельото.
Грижа за бельото
Правилната
грижа за бельото е от голямо значение, особено ако искате да удължите максимално
живота му. Ето как може да предотвратите преждевременното му износване:
*Поставяйте бельото си сгънато и подредено в чекмеджета с разделители.
*Съхранявайте горното и долното бельо по отделно.
*Перете сутиените си на ръка. Това предпазва ластиците от износване, а по-нежните части от прокъсване. Ще ви спести време, ако изпирате бельото си докато сте под душа.
*Ако перете бельото си в пералнята, използвайте мрежести торбички за пране и избирайте програма за деликатни тъкани на не повече от 40градуса. Търсете по-нежни и хипоалергенни препарати, които ще намалят риска от раздразнения по кожата и захабяването на бельото.
*Пръснете лек аромат върху бельото си, ако искате да бъде свежо през целия ден.
Надявам се статията да ви
е била интересна и полезна! Пожелавам ви остатъкът от лятото да е вълнуващ и
запомнящ се! Целувки и прекрасен ден от мен!
Обикаляйки из медините на Мароко, няма как да не забележите безкрайните улици, пълни със сувенири и ръчно изработени изделия. Ще искате да си купите от всичко за спомен и най-вероятно ще ви е нужен допълнителен куфар. Трява да знаете, обаче, че ще е нужно сами да извоювате достъпни цени за желаните от вас продукти – повечето от тях нямат етикети, а стартовата сума, която продавачите обявяват е двойна на реалната такава. Затова в тази статия освен какво НЕ трябва да пропускате да си купите от Мароко, ще ви споделя и приблизителните цени на предложенията ми, както и няколко лесни стъпки, които да следвате при “пазаренето” с търговците.
1.Арганово масло
Арганът се добива единствено в Мароко, затова ако си организирате екскурзия до там, задължително се снабдете с някое и друго шишенце. По време на моето посещение, имах възможност да присъствам на интересна презентация, свързана с добива, производството и полезните свойства на аргана. Там научих, че истинското арганово масло е със златно-жълт цвят и ухае на ядки, както и че има две разновидновидности от него – козметично и хранително. Продава се като отделен продукт в различни по големина шишенца, или като основна съставка в разкрасителни изделия – шампоани, балсами, маски, сапуни, кремове за тяло.
✔️Приблизителната цена за 100мл. козметично арганово масло е между 50 и 150 дирхама (5/15€). Имайте предвид, че хранителното арганово масло е малко по-скъпо. То се използва в кулинарията и придава специфичен вкус и аромат на ястията.
2.Керамични съдове
По време на разходката си из Мароканските градове и пазари, със сигурност ще попаднете на стотици разнообразни изделия от керамика – чинии, чаши, купички и фруктиери. Ако разполагате с достатъчно време, задължително се отбийте във Фес – там, ярките цветове и специалната техника, която се използва за изработката на красивите съдове, ще привлекат вниманието ви. Ще имате възможност да си купите единични бройки от тях, но ще откриете и сергии, където продават керамика на едро – в по-големи количества, за по-ниски цени. Мароканците са услужливи и ако поискате да ви ги опаковат, ще го направят безплатно. Все пак не би било приятно съдовете да се счупят, пренасяйки ги в самолета обратно към България. Не забравяйте да си вземете традиционен тажин за спомен – съд, наподобяващ нашия гювеч. Съставен е от две части – плоска основа с ниски страни и конусовиден капак, за по-добро разпределение на въздуха по време на готвене. Традиционните цветове са синьо и бяло, но не се притеснявайте да се снабдите с по-шарени и цветни варианти.
✔️Цената за малките купички е около 20 дирхама(2€). За по-големите съдове си пригответе 200-300 дирхама(20/30€). Малък тажин ще откриете за 20-50 дирхама(2/5€), а голям такъв – за 100-150 дирхама(10/15€).
3.Лампи и фенери
Ако обичате предмети, които мислено ви телепортират на мястото, откъдето сте ги купили – ръчно изработените марокански лампи и фенери са точно за вас. Откриват се в различни размери, цветове и форми, но каквато и да изберете, приказката за “Аладин” ще се пренесе в дома ви. По-леките фенери са и по-достъпни, но обикновено са изработени от алуминий. Този материал лесно променя цвета си и ще ви бъде трудно да го пренесете в багажа, тъй като има вероятност да се изкриви по време на пътуването. Възможността да платите за доставка също е на лице, но най-вероятно ще струва повече, отколкото самата лампа. В случай, че този сувенир е наистина желан от вас – инвестирайте в по-тежък и качествен материал за изработка. Металните фенери със стъкло са страхотни аксесоари за дома, особено ако разполагате с двор или лятно-зимна градина.
✔️Алуминиевите фенери може да закупите за цена между 100 и 500 дирхама (10/50€). По-тежките метални и стъклени лампи ще откриете за 500-2000 дирхама (50/200€), в зависимост от размера и детайлите.
4.Подправки, ядки и сушени плодове
Качеството и вкусът на подправките в Мароко са много по-добри от повечето места, на които ще го срещнете в Европа. Отделно са страхотен вариант за нискобюджетни подаръци, които няма как да останат неоценени. Тръгвайки из лабиринтите на старите градове, ще се ориентирате по ароматите – няма как да не ви отведат до сергиите за подправки и сушени плодове. Ще се озовете пред огромни купчини от цветен прашец, изрядно и симетрично подредени. Шафран, куркума, канела, бял пипер – това част от подправките, които ще срещнете тук. Ядките и сушените плодове също не са за изпускане – орехи, бадеми, фурми, смокини. Хапнете си от всичко, без притеснение!
✔️Куркумата и канелата ще ви струват между 20 и 40 дирхама (2/4€) за 100гр. Шафранът – 50-70 дирхама (5/7€) за 1гр.
5.Килими и черги
Едни от най-скъпите придобивки, с които може да се върнете вкъщи, са именно килимчетата и чергите. Можете да ги разглеждате с часове, защото всяко едно от тях е ръчно изработено и индивидуално красиво само по себе си. Едва ли ще попаднете на две напълно еднакви бройки – цветовете, десените и формите са най-разнообразни. Препоръчително е да си оставите тази покупка за края на пътуването – ще имате достатъчно време да опознаете вариантите и цените, а накрая да се “спазарите” за максимално ниска сума. Това умение ще ви е нужно! Търговците в Мароко обичат да се “надлъгват” с клиентите, затова ето няколко насоки за успешен “пазарлък”:
*Разглеждайте бавно и спокойно;
*Направете се, че тръгвате да излизате. При опит за напускане на магазинчетата, много често след вас ще чувате: “How much you pay?” или “I give you special price!” Не съдете хората – този тип преговори им е в културата.
*Не показвайте прекалено голям интерес.
*Предложете максимално реалистична цена – изработката на някои от изделията отнема месеци.
*Говорете сериозно и окончателно, а когато обявите крайната цена, за която сте склонни да направите покупка, нека тя да е по-ниска от реалната, която бихте отделили. Когато търговецът започне плавно да намалява цената, вие я увеличавайте.
*Забавлявайте се и водете преговорите с желание и търпение.
*Бъдете готови да си тръгнете, ако все пак желаната от вас сума не се приеме от продавача.
✔️Не искам да ви разочаровам, но няма да откриете килим, който да струва 50/100€. Реалистично ще трябва да си отделите поне 250/300€ за качествен и добре изработен продукт.
6.Сламени чанти и кошове
Цветните, сламени кошници са голяма находка по пазарите на Мароко и ще са ви от полза за дългите летни дни на плажа, пикник сред природата или пък за шопинг разходка. Могат да бъдат използвани и за оргазация на дома, като в тях прилежно се приберат книги, списания, тефтери или други аксесоари като одеала и покривки. Хубавото е, че са здрави и мултифункционални – няма да сбъркате, имайки поне една такава в колекцията си от вещи. Освен това, този тип кошници и кутии от слама, са пример за устойчиво производство на продукти с природосъобразна насоченост и екологични суровини. Естествените влакна, от които се изработват, се рециклират или произвеждат с техники за пестене на вода и земни ресурси.
✔️За кош с по-малък размер, очаквайте цена не по-висока от 70-80 дирхама (7/8€). Големите ще намерите за 100-120 дирхама (10/12€).
7.Чай и сервизи за чай
Пригответе се да опитате най-вкусния ментов чай, по време на престоя си в Мароко. Приготвя се с цели листа от мента и голямо количество захар. По желание може да добавите и евкалипт към него, който придава леко лют вкус и тръпчивост. Чаят от мента е традиционен и се предлага във всеки град, като се поднася в специални чайници. Приспособленията за чай в Мароко са толкова красиви, колкото и практични. На всеки един пазар ще откриете цветните стъклени чаши и ръчно изработен сребърен съд, поставени върху специален гравиран поднос. Фигурите изобразени върху тях са много интересни, затова разгледайте добре, преди да изберете този, който ще поставите на видно място у дома.
✔️За 100/200гр. насипен зелен чай ще платите между 50 и 100 дирхама (5/10€). За сребърен комплект с поднос и чаши – между 100 и 500 дирхама (10/50€), в зависимост от размера и орнаментите.
Дано с тази статия съм успяла да ви пренеса за малко в Мароко и красивите неща, които можете да откриете там! А ако се чудите коя агенция да изберете за следващото си пътуване, препоръчвам Прея Травел.
Наближава любимият ми сезон – лятото! Температурите постепенно се покачват, а на мен ми ухае на море. Нямам търпение да заровя пръсти в горещия пясък и да събирам слънчевите лъчи от сутрин до вечер, почивайки си на плажа.
Очаквайки този момент да настъпи, реших да споделя с вас няколко любими модели бански костюми, които присъстват в моята колекция и ме карат да очаквам летните почивки с нетърпение. Подходящи са за почти всяка фигура, прикриват малките несъвършенства и осигуряват самочувствие, въпреки, че не са изрязани половинки. Следвайки съветите ми и комбинирайки удобство с актуални модни тенденции, гарантирано ще бъдете център на внимание, независимо от мястото за почивка, което сте избрали.
1. Цял бански с една презрамка
Всяко лято морските дестинации се превръщат в моден подиум. Преди да отидем на почивка, започваме да спазваме диети и да тренираме, опитвайки се да влезем в добра форма. Но всички тези дейности се обезмислят, ако банските, които сме си избрали, не са подходящи за фигурата ни. Целият бански костюм е вечната класика и стои изключително елегантно, особено ако има интересен акцент по него. Едната презрамка е добра възможност да се откроите сред тълпата и да предизвикате усмивки по лицата на хората около вас. Експериментирайте с цветовете – бъдете цветни и самоуверени! Или пък изберете стилен черен вариант с презрамка в ярък, открояващ се цвят. Във всеки един от вариантите ще се чувствате като модел от корица на списание.
Последните години флоралните мотиви са често срещани при банските костюми. Хубавото е, че ги наблюдаваме в най-различни разновидности, така че лесно ще откриете подходящ модел, според вкуса ви. Колебаете се дали да изберете много малки цветчета, или по-голям принт, наподобяващ бродерия? Бъдете сигурни, че какъвто и бански с цветни елементи да предпочетете, красивата гледка на морския хоризонт ще бледнее пред вас!
Райето е модерно, независимо от сезона, но асоциацията с морската тематика го прави задължителен принт в гардероба ни през летните месеци! Комбинацията от червено, синьо и бяло винаги е привличала вниманието, особено на плажа. Тук, обаче, има няколко правила, които трябва да спазвате:
– Хоризонтално райе: То е
подходящо за по-слаби фигури, тъй като създава илюзия за допълнителен обем. Ако
искате да прикриете несъвършенства в коремната област – този модел не е за вас.
– Вертикално райе: Тук
наблюдаваме обратната зависимост – с този вид райе може визуално да стопите
няколко излишни килограми.
– Комбинация от райе с друг принт: Не съчетавайте различни десени, или казано с други думи – Ако сте избрали бански на райе, най-добре не рискувайте, добавяйки плажна рокля на цветя. Нека тя да бъде едноцветна и ефирна. You can thank me later 🙂
Можете да изберете модел с допълнителен
детайл около талията – той ще подчертае фигурата ви и ще акцентира върху
силуета!
Надявам се да сте си взели хубави идеи за предстоящите летни дестинации. И не забравяйте, че най-важното в избора на бански костюм не е това кой е най-модерен, а кой отговаря на вашето тяло и ви кара да се чувствате нежни и красиви!
***Постът е в партньорство
с Astratex
Bulgaria и всички модели, за които ви разказах са налични в сайта
им – www.astratex.bg
Знам, че от доста време не съм писала в тази платформа, но е време да наваксам. Последните месеци се изнизаха толкова бързо, че дори не ги усетих. Пътувах много, видях нови места. Имам толкова много за разказване – не знам откъде да започна. Мисля си този пост да бъде насочен към седмата и една от най-вълнуващите за мен дестинации от The12project2019, а именно Италия. Защото емоциите в мен все още бушуват и искам да пресъздам детайлно всеки един момент от това пътешествие, по време на което успяхме да посетим Рим и Амалфийското крайбрежие. Всеки един от тези райони впечатлява по свой начин. Рим – с архитектура и храна, а Амалфи и Позитано – със спиращи дъха гледки.
За да можем да съчетаем всички градчета в рамките на едно пътуване, решихме самолетните ни билети на отиване да ни отведат в Рим, а на връщане да поемем към София от Неапол. Това беше и най-изгодният вариант чисто финансово, което ни устройваше идеално. Бяхме проучили предварително начините, по които може да стигнем от Рим до Неапол – избрахме влак от италианската компания Trenitalia. Билетите си купихме директно от автомат, намиращ се на гарата още при пристигането си в Рим. След това можехме да се впуснем в дълги разходки в този така зашеметяващ италиански град.
Не забравяйте да „заверите“ билетчето си преди качването ви във влака. На пероните има отделни малки,кръгли,зелени автомати за тази цел. Не са същите, от които сте си купили билета! Казвам го с идеята да не се лутате, търсейки къде точно се случва това нещо, защото ние за малко да си изпуснем влака, поради тази причина. Служителите, които няколко пъти попитах ми посочиха платформите с думите: „Ейййй… там“, но това някак си изобщо по никакъв начин улесни ситуацията. В крайна сметка се справихме и успяхме да си намерим местенца във влака, който за три часа щеше да ни отведе в Неапол.
Но първо за Рим. Любимият ми италиански космополитен град. Всеки път се влюбвам в него все повече и повече. По време на пътуването си до там се разхождахме по цял ден, наслаждавайки се на културата и архитектурата, които по мое мнение нямат равни. Не отделихме особено голямо внимание на туристическите дестинации, за да можем да се потопим в типичната италианска атмосфера, за която всички говорят. Беше напълно заслужено. Затова в тази статия ще спомена само три от забележителните площади във Вечния град.
Piazza della Rotondа
Безцелно пристъпвайки по централните улички на града, носещи аромат на домати и босилек, намерихме страхотен ресторант с гледка към Пантеонът. Едно от местата там, които будят в мен възхищение. Намира се на площад Piazza della Rotonda и е най-добре запазеният римски храм от Древността, както и един от основните исторически символи на града. С големите си мраморни колони, бронзови врати и тухлени стени моментално прави впечатление на всичките си посетители. Куполът му също е интересен – със сферична форма и отвор по средата. През него светлината успява да проникне в храма и да осветява вътрешността му. Все пак конструкцията му е внимателно планирана и при дъждовно време водата се оттича през специални отвори. Ако сте в Рим и завали дъжд – разходете се до Пантеона, за да наблюдавате капките във вътрешността на сградата. Фасадата и също е забележителна, а ако и се насладите похапвайки вкусни италиански специалитети – няма да съжалявате. В блога на Foodpanda може да прочетете подробно за всички традиционни вкусове от това пътуване – https://goodfoodtour.bg/2019/09/16/italia-5-nezabravimi-vkusotii 🙂
Piazza Navona
Друг площад, който също заслужава внимание, това е Piazza Navona – истинско италианско усещане – фонтани, улични артисти, звуци на щастие и история. Важен елемент там е обелискът, който се издига в центъра му. На върха му е поставен гълъб, който освен, че символизира папското семейство, напомня нещо на вярващите. Именно това е животното, което с маслинова клонка дало знак на Ной, че потопът, залял земята, е започнал да се оттегля и тя отново може да бъде населена. Препоръчвам да си отделите време за разходка до там, няма да съжалявате.
Piazza Di Trevi
Това е третото място в Рим, което смятам за задължително за посещение. Фонтанът в центъра на площада е едно най-красивите произведения на изкуството, които съм виждала. Поверието гласи, че ако хвърлиш монета в прозрачните му води, ще се върнеш отново в Рим някой ден. Аз бих се връщала отново и отново, затова хвърлих няколко монети. Единственият минус е огромната тълпа, която се струпва пред фонтана през по-голямата част от деня. В случай, че имате желание да избегнете туристите, трябва да се събудите рано и директно да се насочите към площада. Пак не е сигурно, че ще сте единствени там, но усилието си заслужава.
Вико Екуенсе
След Рим се носочихме на юг към Неапол, а директно след това поехме посока Соренто. Малкото градче, което не отстъпва по красота на другите по-известни дестинации в Италия, и където избрахме да нощуваме се нарича Вико Екуенсе. Намира се между Неапол и Соренто – изключително добра локация, ако сте решили да посетите Амалфи и Позитано и едновременно с това да спестите пари. Хотелите и квартирите са на много достъпни цени. Гледките и залезите са към безкрайното море и Везувий, а джелатото потвърдено е най-доброто в района. Обаче ако сте решили да отделите време за плаж, Вико Екуенсе не е най-добрата опция – „free” зоната е много малка, както и самата ивица. Събират се 30-тина кърпи една до друга, в самата заградена зона. Втората такава е собственост на хотелски комплекс и не може да се ползва от външни лица. Пясъкът е тъмен и буквално прилича на кал върху мокро тяло. Но пък за сметка на това водата е чиста и топла.
Амалфийско крайбрежие и Позитано
Една от мечтите ми преди години беше да посетя Позитано. Успях да отметна тази дестинация в списъка си още преди две години, когато с приятелка си спретнахме незабравимо пътуване до там. Бих се връщала отново и отново всяка година, само за да гледам хоризонта от високия хълм, срещу който са се сгушили цветните, китни къщички с изглед към морската шир.
Всяка гледка, на която ще бъдете свидетели в Позитано си заслужава, но предварително трябва да сте наясно с двете неща, които ще са ви нужни – търпение и… удобни обувки. Първото, защото транспортът до там може да ви напрегне до максимум. Независимо в коя точка на крайбрежието сте решили да отседнете, първо трябва да стигнете с влакче до Соренто. От там тръгват вътрешните автобусчета към Амалфи и Позитано. Имат разписание, разбира се. Но малкият проблем възниква, когато за един автобус чакат повече от 100 човека. Ако не сте в началото на опашката, чакате следващия. Или по-следващия. Затова, както ви казах – ТЪРПЕНИЕ! Бъдете сигурни, че след като пристигнете и се впуснете по уличките на Позитано, вече ще сте забравили през какво сте преминали час по-рано. Тук се сещам за един съвет – малък, но може би полезен. Ако и вие сте любители на хубавите гледки, не ви е страх от високо и бързи скорости – седнете от лявата страна в автобуса. Чувството е все едно летиш, особено в завоите. Морето и скалите са под теб, усещаш адреналин в кръвта си и въпреки, че те е леко страх – не смееш да затвориш очи, за да не изпуснеш нещо от тази красота. Все пак има вероятност да ви стане лошо – пийте едно хапче, за всеки случай!
Транспортната компания се нарича „Sita” – обхваща цялото Амалфийско крайбрежие, като за начална спирка се води тази пред жп гарата в Соренто – Circumvesuviana (последната спирка на влакчето по линията Неапол-Соренто). Билети могат да се купят от магазинчето пред самата гара или в повечето такива с надпис „Tabaco” отпред. Най-добрият вариант, ако мислите да посетите Амалфи и Позитано в един ден е да си купите билет „Unico Costiera” – той важи от сутринта до вечерта, за отиване и връщане, неограничен брой пътувания и е на цена 8 евро. Ако обаче решите да разделите двете градчета за отделни посещения, по-добре си купете еднократни билети по 1,10 евро в посока. *** Вземете си билет за обратно още от сутринта. Няма определен час, в който трябва да се върнете, а ако си го купите в последствие след 18ч. цената вече е 2,80 евро.
Автобусът ще ви остави в горната част на града, а във тази връзка се появяват и обувките, за които вече споменах. Съветвам ви да бъдат най-удобните, с които разполагате. Защото докато стигнете до централната част на Позитано, намираща се в подножието на хълма, краката ви ще треперят. Буквално. Пътят ви ще минава по стълби, които са и основният начин на предвижване из града. Следвайте табелите, указвайки правилната посока. Когато се озовете на уличките, ухаещи на лимон – всяка болка ще бъде забравена, повярвайте ми! Стигайки магазинчетата за сувенири, може да се насладите на ръчно изработено и обработено стъкло, характерно за района. Всичко е толкова цветно и красиво – сякаш сте попаднали във вълшебна приказка. Ще откриете стъклени и керамични чаши, вази, чинии, украшения за дома и градината – покрити с боички в най-различни цветове. Типичните рисунки за Позитано са лютите чушки и лимоните. Всички градчета в околността са известни именно с тези си природни блага. А движейки се с автобуса на отиване или връщане, може да видите цели плантации с дръвчета и посеви. Истинско блаженство за очите!
Едно от задължителните неща, които трябва да направите в Позитано е да си отделите 1-2 часа за плаж. Там той е с малки черни камъчета, които светят на слънчева светлина. Гледката към града, докато сте се потопили в топлата вода е неповторима. Има свободна зона, където спокойно може да постелите хавлиите си, както и платена такава – с небесно сини на цвят чадъри и шезлонги. Препоръчвам ви да го направите след 18ч. Тогава слънцето не е толкова силно и е на път да се скрие зад хълма с къщичките, от който няма да може да отлепите поглед. Плувайки във водата, по залез – звучи като сън, нали?
Ако все пак сте избрали вариант да посетите
и Амалфи същия ден може си хванете корабче директно от Позитано. Цената е 8
евро, но има няколко причини, поради които смятам този вариант за най-добър:
Ще може да се насладите на гледката от друг ъгъл.
Няма да ви се налага да се връщате до автобусната спирка, която е в горната част на града и където в повечето случаи има много хора.
Ще стигнете до Амалфи за 25 мин. С автобус е повече от час, като дори може да не намерите място, където да седнете и ще трябва да се возите прави по време на безкрайните завои.
Това беше от мен засега! Надявам се, че информацията ви е била интересна и полезна! Съвсем скоро очаквайте и останалите статии за всяко едно вълнуващо място, посетено в рамките на #the12project2019.
Испания е едно от местата, на които мога да се връщам пак и пак, и пак. Атмосферата във всеки един град, който съм посетила до този момент е несравнима. Хората са мили и дружелюбни, винаги готови да ти помогнат. Времето е разкошно почти през цялата година. Архитектурата е главозамайваща, а красивите гледки са на всяка крачка. Затова с @mihaelanedyalkovaa избрахме втората дестинация от The12project да бъде именно там. Какво по-хубаво от това през февруари да лежиш на плажа с охладена напитка в ръка и да се любуваш на морето?
Приключението ни започна във Валенсия. Късно вечерта тръгнахме от София, където беше студено и мрачно, а само след няколко часа вече се разхождахме по улиците на този хубав испански град. Районът,в който се намираше хотелът ни беше централен и спокоен, поради което успяхме да обиколим близките интересни местенца още при пристигането ни там. Магазинчета за сувенири и бърза храна, нощни заведения, ресторанти. Във Валенсия дори в 00ч. е пълно с хора навсякъде. Всички са с широки усмивки на лицата си, разговарят, вълнуват се, смеят се и изпълват с радост очите на минаващите покрай тях. Усещането да попаднеш на това място, след дълъг работен ден е несравнимо. След първоначалното ни впечатление и обиколка на центъра се прибрахме, за да съберем сили за следващия ден, който се очертаваше да бъде много вълнуващ!
Първото място, което посетихме беше Oceanogràfic de Valencia. Нямах търпение да видя огромния аквариум, защото бях чувала,че е най-хубавият в цяла Европа. И с право му се носи това име! Това определено е едно от най-задължителните неща, които трябва да посетите докато сте във Валенсия! Разделен е на няколко части и могат да се видят всякакви морски животинки. За първи път имах близка среща с белуги, чиито звуци бях чувала само по Nat Geo Wild. Но не само те ми направиха впечатление! Розово фламинго, огромни костенурки, тюлени, пингвини – кои от кои по интересни за наблюдение. А когато се озовахме в дългия стъклен тунел, докато около нас плуваха акули и скатове, се удивихме още повече.
Присъствахме и на шоу с делфини, което продължи около 20 минути. Тези същества са толкова интелигентни и миловидни! Изпълняваха всичко научено с невероятна точност и осъществиха грандиозен спектакъл пред очите на голямата публика. За всяко едно от мероприятията, които се предлагат в Океанариума има напечатан график, който може да си вземете от билетния център. Ако отидете по-рано сутринта няма да ви се наложи да чакате и на опашка. Препоръчвам ви да си купите билет, включващ няколко от възможностите, които се предлагат, защото по отделно излиза по-скъпо. Ние се спряхме на Oceanografic + Hemisferic. Второто представлява огромна сферична кино зала, намираща се в близост до Аквариума. Изживяването си струва, но ако имате време проучете предварително какви прожекции има. Ние избрахме филм, свързан с космоса, който не беше особено интересен, но пък със сигурност самата зала си заслужаваше да бъде посетена!
Разходката ни продължи в Града на изкуствата и науката, който впечатлява с възхитителна архитектура. Сградите там са изградени от бели бетонни плочи и огромни стъклени прозорци, отразяващи красотата на фонтаните, описващи цялото пространство. Мястото е много подходящо за разходки, както и за снимки, разбира се. 🙂
Не пропуснахме да се отбием и до игралната площадка, наречена Гъливер. Намира се в непосредствена близост до Океанариума и Града на изкуствата и науката. Погледнато от високо това съоръжение представлява голям човек-великан, който лежи на земята. Изключително интересно е за малките дечица, тъй като има много пързалки и въжета за катерене. Ние също не пропуснахме да се спуснем по една от тях, което дори документирахме с видео. Ако все още не сте го гледали, може да го направите сега:
След като се позабавлявахме заедно с малчуганите на площадката решихме,че е време да отидем до плажа! Отне ни 15-тина минути с автобус да стигнем до там, но ароматът на морето се усещаше отдалеч. Когато се озовахме върху пясъка усетихме колко е ситен и топъл, въпреки че вече беше късен следобед и част от него се намираше в сянка. Толкова дълга и широка плажна ивица не съм виждала през живота си. А палмите, които се разпростираха по цялата дължина на крайбрежната улица превръщаха това място в истински Рай. Полежахме известно време точно до брега, дори си потопихме краката в морето, което за съжаление все още не беше достатъчно топло. Но пък имаше хора, които това не ги притесняваше и спокойно си плуваха във водата.
На път към хотела си хапнахме вкусни испански лакомства, за които може да прочетете подробно в блога на Foodpanda Bulgaria.
Вторият ден от пребиваването ни във Валенсия беше посветен на централните забележителности. Рано сутринта разгледахме пазара, което ми е любимо занимание в испанските градове. Толкова красиво наредени витрини има навсякъде, че искаш да изкупиш всичко! Носят се най-различни аромати и можеш да си напазаруваш каквото поискаш на изгодни цени. Отвън има и пейки, на които можеш да седнеш и спокойно да закусиш, докато се наслаждаваш на гледката – портокалови дръвчета и зеленина навсякъде.
Разходихме се и до кулите Torres de Serranos, откъдето се разкрива страхотна панорамна гледка към целия град. Изкачването не трае дълго, а след като се озовете на най-горната тераса оставате безмълвни пред красотата, разкриваща се пред очите ви. Всички сгради на Валенсия в краката ви – малки балкончета, на които се препичат на слънце местните жители, тесните улички и музиката от заведенията, която е чуден фон за всичко случващо се около вас.
Отделихме си един цял ден за Аликанте и определено ни беше крайно недостатъчен. Това място омагьосва с чара си всеки посетител. И ако все още се чудите дали да му отделите от вниманието си – задължително го направете!
Стигнахме до там за два часа с влак от Валенсия. Успяхме да си оставим куфарите в шкафчета на жп гарата – излиза много по-изгодно, отколкото ако търсите lockers room в града. В 9ч. сутринта вече бяхме готови за вълнуващи моменти и първото място, към което се запътихме беше Castillo de San Fernando. Този замък представлява градска градина, а достъпът до него е свободен за посещения. Панорамната тераса е огромна и много просторна, навсякъде има пейки, на които можеш да си починеш от изкачването, наблюдавайки града.
като се върнахме обратно към центъра решихме да отидем до прочутата крайбрежна улица, чиято настилка имитира морски вълни – La Explanada de España. По цялата и дължина симетрично са разположени високи и величествени палми, които създават вълшебна атмосфера. Навсякъде има столчета и пейки, на които местните хора си организират срещи на по кафе. А градските художниците са там по цял ден, за да продават невероятните си картини, някои от които рисуват на място. Морето е на една ръка разстояние, а от другата страна на улицата се вижда пристанището и всички яхти, които впечатляват с лукс и съвършенство.
улицата с палмите се запътихме към плажа, където прекарахме доста дълго време. Събирахме слънчевите лъчи и се наслаждавахме на спокойствието, което цареше около нас. Дори ни хвана яд, че си бяхме оставили банските в куфарите на гарата. Не очаквахме, че ще е толкова топло и идеално за плуване във водата. Но няма значение, тъкмо си оставихме нещо, което ще направим при следващото ни пътуване до там! 🙂
Докато лежахме на плажа наблюдавахме другия замък в хълмистата част на града – Castell de Santa Bàrbara. Има два варианта да се стигне до него – по стълби или с асансьор. След излежаването ни върху златния пясък решихме да намерим тунела, който води директно към високата част на планината, за да избегнем дългото изкачване. Намерихме го лесно, защото се намира на главния булевард и има доста табели, показващи мястото му. За няколко секунди с асансьора вече бяхме горе и пред нас се откри зашеметяваща гледка. Може би една от най-хубавите, които съм виждала през живота си! Безкрайното синьо море, палмите, плажът, пристанището – всичко под теб в ниското! Дори нямам думи да опиша колко прекрасно се почувствах, наблюдавайки хоризонта!
Едно не толкова известно, но много интересно място в Аликанте е улицата с гъбите – Calle de San Francisco. Само за пешеходци, тя грабва вниманието на туристите с огромните фигури на гъби с насекоми върху тях. Разходихме се по нея, направихме си снимки и разгледахме няколко магазинчета за сувенири и картички. Една симпатична продавачка ни разказа историята за тази улица и защо кметството е вложило пари в изграждането на тези фигури. Оказа се, че преди време тази част на града е била свърталище на незаконен бизнес и месните жители се страхували да минават от там. Затова превърнали Calle de San Francisco в пешеходна и развлекателна зона с много забавления за деца и възрастни, а нелегалните обитаващи там били изгонени.
Аликанте е прекрасно място, идеално за почивка. Добавяйте го в списъка с желани дестинации, без да му мислите много. Гарантирам, че си заслужава! А ако сте изпуснали видеото ни от града на палмите и слънцето, може да го гледате сега:
Това беше от мен! Надявам се, че ви е било интересно! Съвсем скоро очаквайте и статията за Черна гора и Хърватска, откъдето се върнахме преди броени дни!
Съвсем скоро се върнахме от прекрасния Париж и в този пост ще ви споделя впечатленията си от там. Преди това обаче ще ви разкажа и още нещо.
С @mihaelanedyalkovaa се запознахме в Инстаграм точно преди 6 месеца. Оказа се, че и двете обичаме пътешествията и покрай разговорите за далечни и близки дестинации станахме приятелки за изключително кратко време. През декември се роди една идея, която първоначално беше на шега. И двете имахме нужда от промяна и от нещо, което да ни мотивира и зарежда с положителни емоции. Казахме си: „Искаш ли да си обещаем, че през новата година ще пътуваме много?“. „Да, хайде!“ – беше отговорът. Решихме да изготвим проект, който включва 12 държави – The12project2019. В рамките на 12 месеца ще пътуваме и ще споделяме с вас моментите от всяка дестинация, които са ни впечатлили.
Не се колебахме дълго кое да бъде първото място от списъка ни, защото Париж е магия! И искахме да ви омагьосаме именно с него. Този град остава в съзнанието дълго и носи любов. А нали именно това е най-важно на света? 🙂
Тук се сещам да вметна още нещо. ( И продължавам по същество, обещавам. ) Не знам дали вярвате в Закона на привличането, но аз се старая да го прилагам във всеки един момент от ежедневието си. Мисля позитивно, визуализирам мечтите си и се старая да ги превръщам в реалност. Един месец преди да започнем да мислим по проекта си купих червена барета. Бях видяла снимка на момиче, носещо такава, намиращо се пред Айфеловата кула. Взех я с идеята, че скоро ще отида в Париж и ще я нося с мен. Така и стана! Затова на почти всички кадри от пътуването съм с нея – да ми напомня, че колкото повече мечтаеш, толкова повече мечтите ти се сбъдват. Правете го и вие – вярвайте, че може да постигнете всичко, стига да имате желание и търпение.
Първият ден във Франция беше точно такъв, какъвто си го представях. Слънчев, наситен с емоции и приказни моменти. Като ден от седмицата – понеделник, затова решихме да му посветим посещението в Лувъра. По първоначален план това щеше да се случи през втория ден от пътешествието ни, когато се очертаваше времето да не е много подходящо за разходки на открито. Но след предварителното проучване, което винаги правим се оказа, че вторниците е затворено. Затова решихме да не се плашим от снега, който предстоеше, а точно обратното – превърнахме го в нашата снежна, зимна, френска приказка. В крайна сметка успяхме да видим красотите на Париж в слънце, дъжд и снежинки, само в рамките на три дни. Чист късмет!
Входът на Лувъра е впечатляващ! От толкова дълго време исках да го посетя, че когато видях стъклената пирамида отдалеч възкликнах: „Ехааа!“ Нямах думи, с които да изкажа колко съм впечатлена. При влизането ни вътре първо минахме през проверка на багаж, след което се спуснахме по ескалатора надолу. Озовахме се в една огромна зала с различни коридори, по които можеш да поемеш, а над нас остана стъкленият покрив, през който слънчевите лъчи огряваха помещението, в което се намирахме. Взехме си по една guide карта от Информация и тръгнахме към мястото, където трябваше да покажем билетите си. Ако сте под 26 години влизате безплатно – само с лична карта. Ако обаче не влизате в тази категория (като мен 🙂 ) си вземете предварително билет онлайн – 17 евро е и си спестявате чакането по опашки.
Първото място, към което се насочихме беше залата, в която се намира една от най-известните картини в западната история на изкуството – Мона Лиза. Успяхме да видим загадъчната и усмивка отблизо, тъй като все още не се беше събрала тълпа зад огражденията. Ако скоро имате пътуване до Париж и Лувърът е една от забележителностите, която планирате да посетите имайте предвид, че колкото по-рано отидете, толкова по-добре. Първите посещения започват в 9:00ч. сутринта и тогава залите са почти празни. Отидете първо до произведението на Леонардо да Винчи, за да успеете да му се насладите, докато още няма хора. След това продължете нататък към останалите творби.
След няколко часа, прекарани в музея, се насочихме към площада пред главния вход на Кралския дворец, където симетрично са наредени черно-бели колони с различна височина. Бяхме си набелязали това местенце за снимки и останахме очаровани. Когато пристигнахме слънцето вече не го осветяваше, тъй като се беше скрило зад високите стени на сградата. Оказа се доста студено… Въпреки всичко успяхме да се снимаме и за протокола не бяхме единствените момичета без връхни дрехи там. 🙂 Явно мястото привлича много модели и фотографи, които са отишли да запечатат това фотогенично място. Разбрахме, че първоначално е предизвикало смут сред жителите на града, но днес много туристи и хора от модния бизнес му обръщат сериозно внимание. Забавно е да гледаш девойки с бални рокли, катерещи се по високите колони, позиращи за някое списание. В самата сграда се помещава и най-старият действащ театър в света – Comédie-Française.
Имахме голямо желание да си закачим катинарче на Pont des Arts, което е едно от най-романтичните места в Париж. В продължение на години по парапетите му са окичвани хиляди катинари с имена, чиито ключове са хвърляни във водата. Те са оставяни от влюбени двойки с пожелание любовта им да е вечна. Интересното, което научихме е, че през 2015г. металните парапети са заменени, заради тежестта на катинарите – 1 млн. от тях тежат 45 тона. Представяте ли си? Днес по моста отново има места, където може да отразите любовта си по този начин, но е препоръчително ключовете да не се изхвърлят в реката. Нашия катинар нарекохме „The12project“ и с него поставихме начало на хубавата ни година, изпълнена с пътешествия.
Има страхотни гравирани катинари в магазинчетата за сувенири в околността. Дори не ви е нужен маркер, за да го надпишете. Paris и сърце. Достатъчно красноречиво и прекрасно е!
Разходката продължава покрай малки, типични ресторантчета с изнесени кръгли масички пред тях. Това, което ни направи впечатление е, че винаги има хора навън, независимо колко е студено. През деня – с вестник и ароматно кафе или вечер – на сладки приказки, с чаша вино в ръка. Сядаш и се наслаждаваш на спокойствието около теб. Париж в целия му блясък!
По залез слънце стигнахме до Нотр Дам, наричана още Парижката „Света Богородица“. Фасадата на тази катедрала е изключително красива, особено огряна от последните лъчи на слънцето. Времето ни притискаше и не успяхме да я разгледаме отвътре, но пък това е добър повод да се върнем отново. Помня, че като малка редовно гледах едно анимационно филмче, кръстено с името на готическата сграда. Тогава смятах, че е измислено място и не съществува в действителност. Когато порастнах, за една лятна ваканция ни бяха дали да четем едноименната книга на Виктор Юго. Тогава разбрах,че съм грешала и от този момент нататък имах голямо желание да я видя на живо. Ето, че се случи :))
Нощната разходка продължи към Айфеловата кула. Тук наистина оставам безмълвна. Красотата и вечер е невероятна! Можех да стоя и да я гледам с часове… След кратка фото пауза се насочихме към квартирата, а по път не пропуснахме да си вземем хубаво френско вино и сирена за вечеря. Повече информация за вкусните ни попадения в Париж можете да погледнете тук :))
Вторият ни ден започна много рано сутринта. Когато пътувам съм много емоционална и не мога да спя дълго. Будя всички и съм нетърпелива да закусим и да тръгнем на разходка из града. Поглеждайки през прозореца забелязах, че вали сняг. Замислих се,че се очертаваше ден, в който имахме предимно обикаляне на открито. Вече бях сигурна, че ще се прибера с мокри чорапки вечерта, въпреки че си взех резервни обувки с мен. Но, стига. Бяхме в Париж! А и аз вече бях болна, така че нямаше накъде повече:)) Ентусиазмът ми изобщо не стихна, напротив. Дори ме завладя леко коледно настроение.
Насочихме се към Трокадеро – площад от другата страна на р. Сена, където се намира и дворецът Шайо (Chaillot). Кадрите от там са приказни – в далечината, потънала в мъгла се вижда Айфеловата кула. Със сигурност градините са още по-прекрасни лятото, нямам търпение да отида отново, когато е по-топло.
Снегът не спираше да трупа и се запътихме към Музея на Пикасо (Musée Picasso), който е разположен в сърцето на историческата част на Париж и съдържа колекция от няколко хиляди негови творби. Разгледахме произведенията му в почти всички зали, тъй като две от тях бяха затворени за реновиране.
Решихме да се разходим и по Шанз-Елизе – един от централните булеварди в Париж, както и една от най-известните улици в света. Води началото си от Площад Конкорд и завършва при Триумфалната арка, като е разделена на две части – търговска и развлекателна. Можете да се разходите по нея и да разгледате всички луксозни магазини на известни марки, които се намират там. Магазинът на Louis Vuitton си е цял музей, а фасадата на Dior е много фотогенична 🙂 За съжаление, когато се отбихме там точно премахваха коледната украса и я заменяха с нова. Не успях да се снимам отвън, но пък се полюбувах на красотите вътре.
Не пропуснахме да се отбием и в Ladurée. Ако посетите френската столица си вземете чаша топло кафе или чай от там, настанете се удобно в изисканите им диванчета и се потопете в магията на Париж.
Едно от нещата, които няма как да не направите докато сте в града на любовта е да се повозите на въртележка с красива гледка към Айфеловата кула. Друго важно нещо е да опитате охлювите – няма по-френски специалитет от този, определено. Ако ви е интересно какви бяха нашите реакции – може да ги видите в YouTube канала ни – FollowUsAround
Третият ни ден беше изпълнен с безцелни разходки. Наслаждавахме се максимално на атмосферата и се вглеждахме във всеки детайл, опитвайки да запаметим всичко в умовете си. Няма нищо по-прекрасно от това да откриваш нови светове и да успяваш да виждаш красивото дори и в малките неща, които те заобикалят. А в Париж, повярвайте ми, ще се влюбите искрено и дълбоко.
Това беше от мен! Надявам се, че ви е било интересно! След няколко дни The12project продължава във Валенсия и Аликанте, където ще бъде топло и слънчево. Очаквайте следващия ми пост съвсем скоро :))
Неделя е любимият ми ден в седмицата. Позволявам си да спя до късно, особено когато съботната вечер е била приятно прекарана в приятелска компания, с много танци и весело настроение. Както и преди съм казвала закуската е важна за мен и рядко излизам от вкъщи без да съм хапнала сутрин. Неделните ми утрини обаче понякога започват по-късно, когато вече наближава обяд. Точно затова едно от нещата, които обожавам, а напоследък набра популярност и у нас е така нареченият брънч. Тази чуждица е комбинация от английските думи за закуска – breakfast и обяд – lunch. Събрани на едно място се получава brunch – обобщаващата дума за онова време в неделя, наситено със сладки приказки, любим човек и вкусна храна. Какво по-хубаво от това?!
Ястията, които се предлагат в заведенията са най-разнообразни. Обикновено варират между различни комбинации с яйца, филийки, бекон, наденички, кроасани и какво ли още не. А като допълнение вкусно капучино с много каймак или някое полезно смути. Казано накратко – истински рай! Ето и любимите ми сред тях:
Посещавам Дъгата поне от две години и определено заслужава почетното място в тази класация. Мекичките им са страхотни – пухкави, топли и не прекалено мазни. Винаги са сервирани със сладко или мед, парче сирене и са чудесен начин да се поглезите през уикенда. Друго любимо нещо там са пържените филийки и капучиното. Атмосферата е много приятна, дори понякога да има прекалено много хора. Съмнявам се, че някога ще ми омръзне да ходя там!
СОФИЯ ФАБРИКА ДЪГА 1 – УЛ. ВЕСЛЕЦ 10 /// ФАБРИКА ДЪГА 2 – УЛ. ШЕЙНОВО 13Б
Много коментари се изписаха относно новото заведение на ул. Оборище – някои положителни, някои отрицателни. Истината е, че на мен ми е страшно вкусно всичко, което опитах до момента. Така известните им вече бухтички ми напомнят за детството, когато мама правеше подобни всяка седмица. Сервират ги с кисело мляко и плодове, което още повече допринася за сладостта им. Яйцата Бенедикт с бекон отново са отличен избор за предпочитащите солените закуски. А пържените им филийки пък са феноменални – две слепени козуначени филийки с пълнеж от моцарела и сладко, поръсени с пудра захар. Единственото нещо, което биха могли да подобрят е големината на порциите, защото особено от филийките бих могла да изям поне 5 🙂 Имат и други страхотни попадения като сандвич с дърпано месо и манго или такъв с хумус и гриловани тиквички. Това, което определено много ме радва е, че е едно от малкото места в София с целодневно/ежедневно брънч меню – работното време от от 8:00ч. до 22:00ч. Това автоматично означава, че когато след работа ми се дояде нещо сладко мога да се отбия за едни бухтички на път за вкъщи.
Това е едно от любимите ми заведения като цяло, не само заради брънч менюто им, което между другото в неделя е целодневно. Кухнята им всеки път ме изненадва с нещо, въпреки че вече почти всичко съм опитала. Неделните яйца, палачинки и клуб сандвич са отличен избор. А вечер домашната им паста Карбонара или пицата със смокини, скаморца, рукола и мед са нещо, което бих яла всеки ден, придружени с чаша бяло вино или Аперол.
Ако ви се хапват вкусни американски палачинки с фъстъчено масло, шоколад и банани – това е мястото! Топят се в устата и са уникално вкусни. А яйцата „Бенедикт“ са нещо, което задължително трябва да пробвате, защото са едни от най-хубавите в цяла София. Предлагат ги в различни варианти, но тези с бекон са много сполучливи. Мястото, на което се намира заведението е централно и много удобно. Има си собствено дворче, където може да се седне при хубаво време. Част от масите, облепени с черно-бели плочки са много оригинални и фотогенични. Признавам си, че още преди да отида вече бях решила точно по какъв начин искам да си снимам храната… blogger things to do 🙂
От известно време знаех, че предстои да бъде отворено ново заведение за брънч в София и нямах търпение да го посетя. Моментално попада в списъка ми с любими заведения за хранене, тъй като останах много доволна от цялостното обслужване. Още с влизането прави впечатление страхотният интериор – интересни дървени масички, плетени столчета и таван, от който висят естествени цветя. Преобладаващият цвят е зелено и това допринася за спокойната обстановка, която се усеща в помещението. Част от храната, която опитах ме върна обратно в Барселона. Там бяха едни от най-хубавите сандвичи с гуакамоле, които съм пробвала. Е, вече си имам удобно място, където да похапвам тези брускети с авокадо отново и отново. Наистина са много вкусни! Бургерът им с телешко също е чудесен. Поднесен е с много приятен лют сос и пържени картофки. Мекиците са хубави и пухкави. Гарнирани са с домашно сладко и сирене. През седмицата има и обедно меню, в което са включени различни супи и основни ястия. А ако сте в района и просто ви се пие кафе – отбийте се. Капучиното е топло и ароматно. Опитайте и ягодовата лимонада – заслужава си!
СОФИЯ УЛ. ОБОРИЩЕ №109
Това беше от мен засега. Надявам се, че този пост ви е бил полезен и интересен. Ще се радвам да споделите кои са вашите любими местенца за хапване в София 🙂
Това време от годината е, когато в гардероба ми съществуват най-различни комбинации от материи, кройки и цветове. Купувам си неща, които да си отиват едно с друго, за да мога да ги съчетавам по-лесно, предимно в кафяво, жълто, зелено и червено. Нали е есен, все пак?! Винаги съм харесвала многопластовите аутфити и именно сега е моментът, в който фантазията ми се развихря. Въпреки, че в много от случаите съм облечена с няколко неща едно върху друго, за да не ми е студено, гледам начинът, по който изглеждам да е интересен и различен. Ето и онези неща, които допринасят за есенното ми настроение:
1. Вълнена пола Полата винаги ми носи усещане за женственост, независимо от сезона. Мога да я съчетавам почти с всичко – риза, поло, пуловер. А когато добавя плътен чорапогащник и пухкаво яке със сигурност не ми е и студено. Това е дреха, която никога не излиза от мода и със сигурност и вие ще сте много trendy, ако имате поне една такава в колекцията си.
2. Шапка Може би сте забелязали, но шапките са любим мой аксесоар. Особено този тип моряшки шапки с лек елемент от бохемския стил. През есента наблягам на материи като кожа, вълна или кадифе. Благодарение на топлината, която излъчва, каскетът е неизменна част от гардероба ми през този сезон.
3. Кубинки Това е най-удобната и същевременно най-модерната обувка последните няколко години. (След любимите ми converse-ки, разбира се! ) Ботите с ниска и леко груба подметка са идеални както за разходки, така и за работа. А когато направим по-смела комбинация и ги съчетаем с рокля или пола, няма да останем незабелязани – това е сигурно. На пръв поглед не са особено женствени, но всъщност са неизчерпаем извор от комбинации, тъй като си отиват с почти всичко. Съчетани с mommy jeans деним или с есенна пола – резултатът ще ни доближи до така харесваните от нас street style вдъхновения.
4. Пуловер Меките и топли пуловерчета са идеални за сезона. Освен, че ме топлят от студа са изключително удобни и мога да ги комбинирам по различни начини. Предпочитаните цветове са в есенната гама – бежово, кафяво и жълто.
5. Яке с пух
Освен палтата, този тип връхни дрехи с пух по яката и ръкавите са нещо, без което не мога през този сезон. Много са меки, топли и удобни.
6. Кръгла чанта
Никога няма да сгрешите с един такъв малък, но важен аксесоар. Чанта с кръгла форма и интересен надпис е идеален завършек на всеки тоалет. Може да не успявам да побера в нея всичките си неща, но пък е толкова сладка, че няма как да и устоя.
Наскоро в Instagram беше модерно всеки да пише в stories различни факти за себе си. Затова реших в този пост да ви разкажа няколко неща, за да може да ме опознаете малко повече.
***Обожавам да танцувам! Напоследък предимно вкъщи – пред огледалото. Обичам да си измислям движения и да правя хореографии. Когато отида на дискотека рядко сядам на стола – определено се зареждам с положителни емоции и настроението ми е страхотно, стига да има музика и танци. Като по-малка съм тренирала модерен балет в продължение на няколко години, но не професионално. Все още помня част от стъпките.
***Като казах музика – това е другото нещо, без което не мога. Когато излизам от вкъщи винаги съм със слушалки в ушите. Независимо дали отивам до магазина, до работата ми или да се срещна с някого. Слушам почти всичко, предимно комерсиален поп, български рап и черно.
***Правя го навсякъде. Под душа, в колата, в хола. За пеенето говоря. Обаче толкова фалшиво, че всеки, който е покрай мен в този момент, ме моли най-учтиво да спра. Само детските песни ги докарвам… все пак в градината трябва да се приспиваме по някакъв начин.
***Още от малка съм много организирана и всичко, което си наумя трябва да се изпълни в срок, който съм си поставила. Старателно водя планер, в който записвам подробно какви задачи имам да свърша през следващите няколко дни. Понякога си правя планове за седмица-две напред, често се случва и да е за по-голям период от време. Близките ми са свикнали, въпреки че понякога се дразнят. И как няма, като искам да знам какво ще правим на 03.11.2020г. – например.
***В телефона си имам списъци за всичко, което се сетите. Ресторанти, които искам да посетя. Интересни места в България. Мечтани дестинации. Какво трябва да свърша. Какво трябва да купя. Книги, които искам да прочета. Филми, които искам да гледам. Идеи и заглавия за блог-постове. Всичко.
***Много съм упорита и винаги довършвам докрай нещата, с които съм се захванала. Разбира се за всяко нещо си има изключение. Това, с което не мога да се справя от години вече е да започна да карам кола. Имам книжка, опитвала съм се няколко пъти да шофирам с и без придружител. Имам приятели, които любезно си преотстъпват колите само и само да ме подтикнат да се отпусна по някакъв начин и да започна да карам, но не… нямам желание, може би и ме е малко страх. Не съм сигурна точно от къде идва проблемът. Например, ако карам на някакво самотно местенце, без хора и коли около мен се справям добре – управлението в спокойна обстановка със сигурност не е част от нещата, които ме притесняват. Но когато около мен, от двете ми страни има коли и улицата е тясна… до там съм. Веднъж, първият ми път всъщност, когато реших да шофирам, малко след като бях взела книжка, прибирах едни приятели след парти в Студентски град. За едно шофиране ми се случиха толкова много неща, че вече не искам да заставам зад волана – спряха ме полицаи за проверка (първо каране, първа проверка – до тук добре). Спрях на един светофар, изгасна ми колата. Светна зелено, а аз не успявах да я запаля. Отзад започнаха да ми бибипкат и да ме заобикалят… в старанието си да включа двигателя – включих чистачките, след което, не знам как… и алармата на колата. На приятелите ми им беше доста забавно тогава. До ден днешен част от тях ми напомнят този случай.
***Въпреки, че не се справям с шофирането съм много добър навигатор. Когато пътувам с компания винаги давам указания накъде трябва да се кара. (Понякога казвам „надясно“ и соча в обратната посока, но това е отделен въпрос!).
***Любимият ми празник е Коледа. Украсявам елхата поне месец предварително, като всяка година си купувам поне по 2-3 нови играчки. Всяка от тях е различна и ми носи спомени, тъй като си ги събирам от 18-годишна. Обичам да ми ухае на портокали, ванилия и коледни сладки. Харесвам празничните светлинки, немския базар пред Народния театър, пухкавите чорапки, топлите завивки, „Сам вкъщи“ и песните от типа: „All I want for Christmas is you“.
***Ще спомена нещо, което сигурно вече знаете. Обичам да пътувам. Искам да посетя всяко едно кътче по света, да се запозная с различни култури и традиции, да опитвам разнообразна храна, характерна за посетените места и да усещам атмосферата, която се носи във въздуха. Няма нещо, което да ме зарежда повече от това!
***Обичам да готвя, въпреки че последните месеци не ми остава много време. Сладките неща са ми голямата страст и тъй като рядко успявам да си приготвя нещо в домашна обстановка си позволявам да ям навън, а десертите са задължителни.
***Като заговорих за храна има нещо, което ям всеки ден. Целогодишно. И това е сладолед. Вкъщи винаги има поне по една кутия и вечер, преди лягане си хапвам в леглото.
***Сутрин не пия кафе. Това, което ме тонизира е вода с половин изстискан лимон. Скоро разбрах, че не е хубаво да е на гладно, въпреки че с години така съм го пила. Вече хапвам плод преди това и се чувствам добре през целия ден.
***И накрая нещо забавно и една идея странно. Доста често ми се случва да грухтя, когато се смея. Ако сте гледали филма „Мис таен агент“, знаете за какво говоря. Правя го без да искам, несъзнателно, още от много малка. На хората в обкръжението ми вече не им прави впечатление, но когато се случи пред непознат човек, винаги е много комична ситуация. Казват, че в това ми е чарът, но аз не съм много убедена. Все си мисля, че е в широката усмивка 🙂
Това беше от мен засега. Надявам се публикацията да ви е харесала. Ще ми е интересно да разбера дали някое от тези неща се отнася и за вас.
Неделя е любимият ми ден в седмицата. Позволявам си да спя до късно, особено когато съботната вечер е била приятно прекарана в приятелска компания, с много танци и весело настроение. Както и преди съм казвала закуската е важна за мен и рядко излизам от вкъщи без да съм хапнала сутрин. Неделните ми утрини обаче понякога започват по-късно, когато вече наближава обяд. Точно затова едно от нещата, които обожавам, а напоследък набра популярност и у нас е така нареченият брънч. Тази чуждица е комбинация от английските думи за закуска – breakfast и обяд – lunch. Събрани на едно място се получава brunch – обобщаващата дума за онова време в неделя, наситено със сладки приказки, любим човек и вкусна храна. Какво по-хубаво от това?!
Ястията, които се предлагат в заведенията са най-разнообразни. Обикновено варират между различни комбинации с яйца, филийки, бекон, наденички, кроасани и какво ли още не. А като допълнение вкусно капучино с много каймак или някое полезно смути. Казано накратко – истински рай! Ето и любимите ми сред тях:
Посещавам Дъгата поне от две години и определено заслужава почетното място в тази класация. Мекичките им са страхотни – пухкави, топли и не прекалено мазни. Винаги са сервирани със сладко или мед, парче сирене и са чудесен начин да се поглезите през уикенда. Друго любимо нещо там са пържените филийки и капучиното. Атмосферата е много приятна, дори понякога да има прекалено много хора. Съмнявам се, че някога ще ми омръзне да ходя там!
СОФИЯ ФАБРИКА ДЪГА 1 – УЛ. ВЕСЛЕЦ 10 /// ФАБРИКА ДЪГА 2 – УЛ. ШЕЙНОВО 13Б
Много коментари се изписаха относно новото заведение на ул. Оборище – някои положителни, някои отрицателни. Истината е, че на мен ми е страшно вкусно всичко, което опитах до момента. Така известните им вече бухтички ми напомнят за детството, когато мама правеше подобни всяка седмица. Сервират ги с кисело мляко и плодове, което още повече допринася за сладостта им. Яйцата Бенедикт с бекон отново са отличен избор за предпочитащите солените закуски. А пържените им филийки пък са феноменални – две слепени козуначени филийки с пълнеж от моцарела и сладко, поръсени с пудра захар. Единственото нещо, което биха могли да подобрят е големината на порциите, защото особено от филийките бих могла да изям поне 5 🙂 Имат и други страхотни попадения като сандвич с дърпано месо и манго или такъв с хумус и гриловани тиквички. Това, което определено много ме радва е, че е едно от малкото места в София с целодневно/ежедневно брънч меню – работното време от от 8:00ч. до 22:00ч. Това автоматично означава, че когато след работа ми се дояде нещо сладко мога да се отбия за едни бухтички на път за вкъщи.
Това е едно от любимите ми заведения като цяло, не само заради брънч менюто им, което между другото в неделя е целодневно. Кухнята им всеки път ме изненадва с нещо, въпреки че вече почти всичко съм опитала. Неделните яйца, палачинки и клуб сандвич са отличен избор. А вечер домашната им паста Карбонара или пицата със смокини, скаморца, рукола и мед са нещо, което бих яла всеки ден, придружени с чаша бяло вино или Аперол.
Ако ви се хапват вкусни американски палачинки с фъстъчено масло, шоколад и банани – това е мястото! Топят се в устата и са уникално вкусни. А яйцата „Бенедикт“ са нещо, което задължително трябва да пробвате, защото са едни от най-хубавите в цяла София. Предлагат ги в различни варианти, но тези с бекон са много сполучливи. Мястото, на което се намира заведението е централно и много удобно. Има си собствено дворче, където може да се седне при хубаво време. Част от масите, облепени с черно-бели плочки са много оригинални и фотогенични. Признавам си, че още преди да отида вече бях решила точно по какъв начин искам да си снимам храната… blogger things to do 🙂
От известно време знаех, че предстои да бъде отворено ново заведение за брънч в София и нямах търпение да го посетя. Моментално попада в списъка ми с любими заведения за хранене, тъй като останах много доволна от цялостното обслужване. Още с влизането прави впечатление страхотният интериор – интересни дървени масички, плетени столчета и таван, от който висят естествени цветя. Преобладаващият цвят е зелено и това допринася за спокойната обстановка, която се усеща в помещението. Част от храната, която опитах ме върна обратно в Барселона. Там бяха едни от най-хубавите сандвичи с гуакамоле, които съм пробвала. Е, вече си имам удобно място, където да похапвам тези брускети с авокадо отново и отново. Наистина са много вкусни! Бургерът им с телешко също е чудесен. Поднесен е с много приятен лют сос и пържени картофки. Мекиците са хубави и пухкави. Гарнирани са с домашно сладко и сирене. През седмицата има и обедно меню, в което са включени различни супи и основни ястия. А ако сте в района и просто ви се пие кафе – отбийте се. Капучиното е топло и ароматно. Опитайте и ягодовата лимонада – заслужава си!
СОФИЯ УЛ. ОБОРИЩЕ №109
Това беше от мен засега. Надявам се, че този пост ви е бил полезен и интересен. Ще се радвам да споделите кои са вашите любими местенца за хапване в София 🙂
Добре дошли в моя свят, изпълнен с приказни пътешествия, модни вдъхновения и красиви кадри, направени с много любов! Надявам се тук да ви хареса и да се връщате често!
By sisiangelove
What do you think?