Хей, здравейте,
Един месец след прибирането ми от Турция, реших да споделя опит и да ви разкажа за процедурата, която си направих там.
Предистория
Всеки има нещо, което не харесва в себе си – още от детските години при мен това е носът… с дълго връхче и малка гърбица. Сигурно някои от вас ще си кажат “В това ти е бил чарът…”, но съм се борила с толкова злобни подмятания в училище, че някои от тях доскоро все още кънтяха в главата ми. Да, на мнение съм, че всеки трябва да се харесва такъв, какъвто е… но в същото време, ако има нещо, което толкова ни тормози, че постоянно ни се набива в очите… е, няма лошо да се стремим към най-добрата своя версия, нали?
За типа операция, която избрах бях гледала и чела много материали, препоръчан ми беше и от приятелка – тя ми разказа подробно за своята интервенция и ме насочи да си запиша час за безплатна консултация при нейния доктор. На 10.05 тази година отидох да се видя с д-р Алпер Аксакал, за да се запознае с моя случай и да ми направи 3D визуализация. Обстановката в кабинета беше приятна и приятелска – направи ми снимки и със специална технология ми показа какви резултати мога да очаквам:
Отне ми няколко часа след срещата да взема окончателно решение – записах си ден за операция на 05.07 и в оставащите дни до нея, периодично получавах цялата нужна информация по имейл и вайбър от българските партньори на доктора. Те ми обясниха, че всъщност затворената ринопластика е операция на носа, при която хирургът оформя носната кост и хрущяла от вътрешната страна на ноздрите. И за да съм максимално коректна с терминологията, ще си позволя да цитирам статия директно от здравния информационен център Медикъл Караджъ:
“ Причината, поради която се предпочита затворената ринопластика е, че може да се постигне по-естествен вид без белези и по-бързо възстановявне. Зоната между двете ноздри се нарича колумела. При затворената ринопластика не се прави разрез в областта на колумела – артериите, вените и колумеларните нерви в тази зона не се прерязват и връхчето на носа не губи чувствителност, а това влияе положително на възстановителния процес.“
Организация на пътуването
Дълго умувах дали има смисъл детето и мъжът ми да пътуват с мен и въпреки, че бяхме запазили хотел за трима ни, в последствие се отказахме от идеята и решихме те да си останат в България. Ако и вие имате такова колебание, по-добре последвайте моя пример. Гледката първите дни не е особено приятна за малки деца, отделно ще имате нужда от време за почивка и възстановяване.
По възможност все пак си вземете компания – аз заминах с приятелка, която се подложи на същата процедура. Операциите ни бяха една след друга, нощувахме на едно място и в периода между прегледите. Избрахме място в непосредствена близост до болницата, за да ни е максимално удобно.
Относно пътя – решихме, че ще стигнем до Тузла (предградие на Истанбул) с автобус от София – компанията е Metro и останахме сравнително доволни. Преходът и в двете посоки беше нощен – на отиване директно постъпихме в здравното заведение към 7ч. (бяха се погрижили да имаме включен безплатен трансфер от гарата до там). Така си спестихме една допълнителна нощувка и излишно разнасяне на багаж.
Важно преди заминаването е да си направите медицинска застраховка с минимално покритие от 20 000 – 30 000 евро и да си активирате пакет с роуминг за Турция – българските оператори предлагат бюджетни опции. От медицинския център и самата болница го изискват, за да имат постоянна връзка с вас. Обменете си достатъчно пари – в Турция може да плащате и с банкова карта, но все пак е хубаво да разполагате с кеш за таксита и местни пазари. Много е важно 8 часа преди операцията да не приемате никаква храна и вода, но това ще ви го напомни и екипът, който отговаря за вашия случай.
Пристигане и постъпване в болницата
На гарата ни очакваше човек, който ни извика по имена. Качихме се в колата и след около 45 мин. пристигнахме в Okan Hospital – мястото, на което се провеждат операциите. Там ни пое асистентът на доктора, който се грижи за нас през целия период на пребиваването ни в града – превеждаше от турски на български по време на консултациите, отговаряше на въпросите ни, даваше препоръки… определено се усети лично отношение, внимание и професионализъм.
Минахме през регистратура и се отправихме към стаите. Първоначално ни настаниха в две отделни стаи – моята беше просторна, с голямо единично легло с механизъм за различни позиции на тялото, диван, нощно шкафче, хладилник, гардероб, телевизор и приятна гледка към града. Разполагах и със собствена баня с тоалетна, в която имаше тоалетни принадлежности и сешоар. Успях да си взема един бърз душ преди да започнат изследванията – сложиха ми абокат, взеха ми кръвни проби. След като резултатите излязоха и се установи, че всичко е наред ми направиха кардиограма, а след това минах проверка и през анестезиолог.
Донесоха ми нощница и ми казаха да я облека, след което в 11:00 ч. ме закараха до операционната. Последното, което помня е как ми слагат маска върху лицето… един час по-късно започнах да чувам гласове, които се опитват да ме събудят. Усещането да си под пълна упойка и свестяването след нея беше ново за мен – там си, а все едно не си…. Чуваш някакви неща, опитваш се да си отвориш очите, но не ти се получава. Постепенно се съвзех и вече бях обратно в стаята при моята приятелка – оставиха ни заедно, за да си правим компания. Три часа след операцията ни донесоха храна, която за изненада беше вкусна и питателна.
Тук е моментът да кажа, че освобождаването от упойката влияе на всеки по различен начин. Аз не съм имала никакви проблеми – нито замайване, нито гадене, нито болки в главата. На моята приятелка, за съжаление, ѝ беше доста лошо. Повръщаше няколко пъти първия ден, в следствие на което получи синини и подуване около очите – спадането на отока съответно се случи по-бавно. За по-бързо възстановяване ВАЖНО е тялото да бъде в покой.
Първата нощ останахме в болницата под наблюдение – нямахме болки, вливаха ни обезболяващи през системата. Трябваше да спим по гръб, на висока възглавница – неприятно е, че не може да се диша през носа, а гърлото започва да съхне. Хубаво е да се пие повече вода, бонбоните лукчета също помагат.
На следващата сутрин закусихме и ни донесоха всички нужни лекарства – антибиотик, витамини, кремове за мазане. Арниката на гранули е задължителна, донесохме си я от София – още една препоръка от здравния център. Изписаха ни по обяд и се настанихме в хотел на 5 мин. от болницата – два дни не сме излизали навън. Основното, което правихме е да лежим и да гледаме сериали – поръчвахме си храна директно в стаята.
Както казах, при този вид ринопластика възстановяването протича сравнително бързо – няма външни разрези, работи се през ноздрите със специална апаратура. При мен се наложи да ги стеснят малко, затова имах няколко шева в тази област. Трябваше да мажа коричките в продължение на 2 седмици – в този период и конците се разградиха от само себе си, без да оставят белези.
На третия ден след операцията ни махнаха тампоните от носа и започнахме да дишаме много по-добре. Не болеше – усещането бих описала като истинско облекчение. Най-после успяхме да се изкъпем и след като изчакахме да мине по-голямата жега, следобедно се разходихме до пристанището на Тузла – въпреки че е туристическа дестинация, беше спокойно и приятно за обикаляне. Посетителите могат да се отбият в зоопарка, аквариума или увеселителния парк. Другата част представлява голям открит мол с много магазини и заведения за хранене.
Всеки ден се чувствахме по-добре от предишния, затова си отделихме повече време да разгледаме Океанариума, разхождахме се из града, вечеряхме с гледка към пристанището и си купихме локум, баклава & халва – задължителни са при пътуване до Турция!:)
ДЕН 7
Моментът на истината – най-после ни свалиха шините след операцията и видяхме нослетата си за първи път. Това, което бяхме обсъдили с доктора предварително за моя нов облик е да бъде естествен – да не е чип, а една идея по-малък от преди, без гърбица и ниско връхче. Въпреки подуването, което в следващите месеци постепенно ще спада, много харесах крайния резултат. Сложиха ни лепенки, с които трябваше да останем следващите няколко дни и още същата вечер отпътувахме обратно към България. Отново имахме организиран трансфер – закараха ни до мол в близост до гарата, за да прекараме там деня.
За тези, които са пропуснали – в TikTok съм споделила и видеа, тип daily vlogs – разказвам подробно как преминава операцията и дните на възстановяване след нея. Може да ги погледнете тук 🙂
Оставям един кратък списък с неща, които смятам, че ще бъдат нужни и на вас:
- Възглавница за път – ако сте с автобус ще ви бъде много удобна, може да я ползвате и в първите дни след операцията, в случай, че и вие трудно заспивате по гръб
- Пижама за болницата – хубаво е горната част да е с широко деколте
- 2-3 пижами за хотела, отново удобни и максимално широки
- Джапанки
- Огледалце – първите дни ще трябва редовно да си прочиствате носа със спрей и ще ви е по-лесно да го правите директно от леглото. Предната камера на телефона също върши работа
- Сламки – по-лесно ще консумирате напитки
- Лекарства – носете си от България такива за гадене и повръщане + свещички. От болницата изписват антибиотик, затова си купете предварително пробиотик & арника на гранули
- Салфетки, защото постоянно текат секрети от носа
- Вода и суха храна за първите дни в стаята, ако нямате придружител
- Гримове не са необходими, но е хубаво да си вземете тампончета за почистване на грим, мицеларна вода, хидратиращ крем за лице и слънцезащита. Хайде, може да сложите и една спирала в багажа все пак:)
- Шапка с козирка – не може да се носят слънчеви очила 1-2 месеца след процедурата
- Тапи за уши, ако не ви понася шума нощем
След операцията
Нали знаете, че “вкъщи” има лечебна сила – още с прибирането ми у дома вече бях нов човек. Отоците постепенно започнаха да намаляват – препоръките бяха да си почивам максимално, да се пазя от удари и да консумирам повече зелен чай & ананас. На детето бях казала, че ме е боляло нослето, затова един доктор се е погрижил да ми мине и се прибирам с лепенка – нямаше негативна реакция, дори и след като я свалих.
Две седмици след операцията, докторът ми беше в София за консултации и отидох за преглед в здравния център. Управителката г-жа Звезделина Лютфи също беше там. Още от самото начало следеше подробностите около операцията и съм страшно благодарна за отношението и професионализма както на нея, така и на целия ѝ екип!
•••
За финал искам да ви разкажа и за самия здравен информационен център “Медикъл Караджъ“, които вече повече от 10 години активно и устремено развиват своята дейност, организирайки лечението на български пациенти в чужбина. Компанията има изградена мрежа от над 300 от най-добрите лечебни заведения в над 17 държави, а индивидуалното отношение към всеки пациент е в основата на многобройните успешни случаи – мисията им е да помагат на хората и определено се справят успешно с тази задача.
Медицинските координатори непрекъснато търсят иновативни решения и правят непрестанни проучвания за най-висококачествените и високотехнологични услуги в света. По този начин гарантират на пациентите си информиран достъп до най-добрите решения за тяхното здраве.
„Информирай се навреме“ е една от най-успешните им инициативи – насочена е към възможността всеки пациент да получи второ мнение за лечение и да направи своя информиран избор. Организират се безплатни консултации със специалисти от всички направления на медицината, до момента са извършени повече от 200 000. А всеки месец се организира безплатно пътуване до болница в Истанбул, с което дава право на всеки пациент да отиде за преглед на промоционална цена.
Е, това беше от мен…
Надявам се да съм ви била полезна! Ако съм изпуснала нещо, винаги може да ми пишете с въпроси на лично съобщение в Инстаграм профила ми – @sisiangelove
Усмихнат ден и до скоро!
By sisiangelove
Отзиви
Все още няма отзиви.