Ако все още не сте ходили в Милано, значи е крайно време да го посетите. Омагьосва така, както всяко друго място в Италия и остава в мислите дълго време след това. Изящната архитектура, малките търговски улички, магазините, музикантите, дружелюбните хора, виното и… храната. Ах, храната! Истинско блаженство. А с достъпните билети, които са пуснали Wizz Air дори се позамислям дали да не отскачам по – често за някой друг обяд. Шегувам се, разбира се, но не е лоша идея, нали? 🙂
Пътуването започна в мрачна софийска сутрин, но след час и половина от прозорчето в самолета вече се виждаше Бергамо. Топло и усмихнато слънце грееше още в 9:00 сутринта.
Пред летището има удобен директен автобус до централната гара в Милано само за 5 евро в посока. Хубаво е да си купите билет предварително онлайн, но ако забравите продават и на място. Автобусите са през малък интервал от време и дори да няма места, няма да се наложи да чакате дълго следващия. Билетите закупени онлайн трябва да са принтирани, иначе са невалидни.
Още с пристигането на гарата впечатление прави масивната и сграда. Не пропускайте да я разгледате и отвътре – заслужава си! Наистина е огромна, има много магазини и ресторантчета. Разходете се по цялата и дължина и обърнете внимание на това колко много автомати за билети има – стигнах до 100 и спрях да броя повече. „Пазете си чантите и не оставяйте багажа си без надзор!“ – това съветват няколко човека пред сградата, същото се чува и от въпросните автомати при влизане в системата. Напомни ми малко за Неапол, където хората по улиците се разхождаха притиснали чантите си плътно до тях. Е, опазих си багажа, дори се снимах с него за Instagram.
Бъдете внимателни, но не си разваляйте почивката с това да сте крайно предпазливи. И тук, в България не е по – безопасно, особено по гарите.
Първата забележителност, която нямах търпение да видя, разбира се е символът на Милано – Duomo. Катедрала, която е изградена от бял мрамор, впечатляваща с размери и различни архитектурни стилове. Задължително трябва да изкачите стълбичките до панорамната тераса на върха – гледката е невероятна! Има и асансьор, но по – добре усетете полъха на студените вити коридори, където имаш чувството, че седиш на едно и също място, въпреки че катериш устремено нагоре. След няколко минути ще имате цял град в краката си… и то какъв град! А кулите на катедралата със сигурност ще ви накарат дълго да ги съзерцавате.
Ако искате да се снимате пред Duomo без хора около вас трябва да отидете в 6ч. сутринта и пак няма да е сигурно дали планът ви ще проработи. Да, има много хора. Да, дори прекалено много хора. Но точно те създават атмосферата и придават тази специфичност на целия площад.
Друго изключително любимо мое място е Galleria Vitorio Emanuele II. Oще с влизането в търговския център, който е изграден под формата на кръст, не отлепяш поглед от стъклените му тавани. Любопитното е,че всъщност това е най – старият мол в света, а по нищо не си личи – изящен, луксозен дори… и невероятно красив. В центъра на галерията са изобразени гербовете на трите столици на кралство Италия – Рим (вълк), Флоренция (лилия) и Торино (бик). Според поверието, ако човек стъпи с пета върху гениталиите на бика, изобразен на герба на Торино и се завърти три пъти, това ще му донесе късмет. Много е забавно как около бика винаги има насъбрали се хора, които чакат ред, за да се въртят върху него. Спомням си, че преди година моя близка приятелка беше в Милано и каза, че животното е било в ремонт, тъй като мозайката, от която е изградено е издълбана. Сега, след стотици въртящи се хора на ден, мястото отново беше вдлъбнато… Традиции 🙂
Най – вкусното и instagramable джелато също се намира тук – Amorino. Чака се на опашка, но няма как да го пропуснете! Всъщност опашките са две – една за да поръчаш и платиш, и втора – за да си избереш вкус. Ако пътувате с приятелче се редете едновременно на двете опашки, в противен случай ще си чакате дълго. И още нещо важно – топи се адски бързо… Затова, ако искате да го снимате на хубав фон трябва да действате бързо. На мен ми се наложи буквално да изтичам до площада на катедралата, за да го снимам.
След катедралата и търговския мол, пътят ще ви отведе до Castello Sforzesco. Може да стигнете и с метрото, въпреки че по уличката, която води до там може да се насладите на музиканти, мелодиите на които не са за изпускане. Замъкът е построен през 14 в. и e бил резиденция на Франческо Сфорца, херцог на Милано. След обединението на Италия се използва за военни цели. Днес е музей на изкуството, като в колекцията му се откроява последната скулптура на Микеланджело.
След замъка има голям парк, който е страхотно място за разходка. Ще видите местни, които си правят пикник, фотосесии на младоженци или семейство патета, предвижвайки се свободно покрай вас. А в края му се извисява Арката на мира (Arco della Pace). Изненадващо нямаше почти никакви туристи и се получиха страхотни кадри.
Навсякъде е пълно с приятни местенца за хапване. Този път няма да ви препоръчвам определени ресторанти, защото смятам, че където и да седнете ще е страшно вкусно! Все пак… това е Италия!
Със сигурност бих се върнала пак скоро, защото безкрайно ми хареса. Ето още няколко снимчици, които може и да сте виждали вече:
Ще се радвам, ако споделите дали ви е било интересно и полезно. A aко имате въпроси, с удоволствие ще отговоря.
Целувки и до скоро!
