От Железница до хижа Купена

Най – после дойде време за моите любими разходки извън София през почивните дни. Пролетта е прекрасна възможност да се насладим на природата в красивата ни родина, да се наслаждаваме на вятъра в косите ни и песните на птиците в гората, на цветята по пътя към крайната цел и изобщо на малките неща около нас, които носят радост и ни карат да се усмихваме повече. Година след година търся интересни природни забележителности, които заслужават да се посетят – екопътеки, водопади, върхове, пещери и езера. А когато наближи април месец имам списък поне с 10 такива, които предстоят да запълнят времето ми през уикендите.

Първата разходка, която си направихме беше до Витоша. Да не повярвате този път нямах предварително проучен маршрут, нито кой знае каква информация за това къде отиваме. Дори не аз бях организаторът, което е необичайно за мен. Не бях и особено ентусиазирана относно дестинацията, тъй като повечето места в wish list-а ми са на поне 50 км разстояние от София. А до този момент Витоша не ме беше привличала по никакъв начин, най – вероятно защото винаги ми се е струвала достъпна и пренаселена. Преди години съм изкачвала Черни връх, ходила съм до Боянския водопад и до там. Не представляваше интерес за мен, но ето доказателство за това, че не винаги първото впечатление е правилно 🙂

Вторник вечер е, а аз все още имам мускулна треска. Повярвайте ми – не ми се случва често. Изобщо не беше толкова лежерен преход, колкото очаквах, но ми хареса безкрайно и ви го препоръчвам. Особено ако искате да избягате за ден от лудницата в София и да направите една тренировка сред природата.
30550155_1950069648350293_906124452_o
Кукуряк
30768850_1950069631683628_233660367_o
Лилав минзухар

Ето и малко по – подробна информация:

До с. Железница се стига за 20-30 минути с кола. Има и автобуси, но честно казано не погледнах номерата им. Там ще видите табелата на парк Витоша, от която започва и самата пътека. Краят и е Черни връх, но в случая ние се разходихме до  Купена. Целият път нагоре е отлично маркиран с черно – жълти колчета, които отброяват разстоянието до върха. Хижата се намира на около 2/3 от пътя.
До с. Железница се стига за 20-30 минути с кола. Има и автобуси, но честно казано не погледнах номерата им. Там ще видите табелата на парк Витоша, от която започва и самата пътека. Краят и е Черни връх, но в случая ние се разходихме до  Купена. Целият път нагоре е отлично маркиран с черно – жълти колчета, които отброяват разстоянието до върха. Хижата се намира на около 2/3 от пътя.[/bigletter]

В началото пътят е спокоен и сравнително равен, минава покрай реката. Там има хора, които си правят пикник, лежат си или си хапват скаричка. Видяхме и няколко дървени, паянтови мостчета, които много ме вълнуват последните години. Не мога да опиша защо, самото чувство да съм върху тях и да виждам през пролуките реката под мен ми носи удоволствие.

Нагоре вече почти няма да срещнете никой. Пътят минава през гора и става по – стръмен.

30769162_1950069688350289_446187933_o

 След гората изкачването продължава, а полегатите места, където може да отдъхнете са малко. Ще видите и няколко изворчета, от които може да си налеете чиста вода. След около два часа и половина умерено ходене ще стигнете хижа Купена или спортна база  – “Проф. Ив. Стайков”. Гледката от там е страхотна, заслужава си усилията.

And some tips 🙂

1. Убедете се, че имате удобни обувки. Аз за пореден път тръгвам на преход с converse-ски и се прибирам с болки в краката. Хей, да не си помислите друго. Обожавам ги тези обувки – удобни са ми за ежедневието… но не са за планина, особено ако има толкова отвесни участъци. Може би проблемът идва при самото слизане, тъй като пръстите на краката поемат тежестта на тялото.

2. Сложете си спортен екип или клин. Не ходете на преход в планината по дънки. Смешно е отстрани и определено не изглеждате модерно. А ако се подхлъзнете и паднете по дупе със сигурност ще ви е по – малко яд. От личен опит го казвам 🙂

3. Не ходете, когато е много топло. Откритите пространства преобладават и изкачването ще ви е по – сложно, ако е горещо.

4. Направете си сандвичи – след като свърши сезонът в хижата се предлага само чай, тъй като ресторантът е затворен.

5. Пийте един аспирин вечерта преди лягане. Или два. В противен случай слизането по стълби ще ви затрудни следващите няколко дни 🙂

30546898_1950069511683640_2120333831_o
30850124_1950069501683641_1273535430_o
XOXO
signature

What do you think?

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

No Comments Yet.

Не искате да пропуснете някой мой пост?
Регистрирайте своя email адрес тук, за да получавате известия при всяка нова статия.

Previous
Barcelona – food diary
От Железница до хижа Купена