Италианска разходка – Рим и Позитано

Здравейте, здравейте!

   

Знам, че от доста време не съм писала в тази платформа, но е време да наваксам. Последните месеци се изнизаха толкова бързо, че дори не ги усетих. Пътувах много, видях нови места. Имам толкова много за разказване – не знам откъде да започна. Мисля си този пост да бъде насочен към седмата и една от най-вълнуващите за мен  дестинации от The12project2019, а именно Италия. Защото емоциите в мен все още бушуват и искам да пресъздам детайлно всеки един момент от това пътешествие, по време на което успяхме да посетим Рим и Амалфийското крайбрежие. Всеки един от тези райони впечатлява по свой начин. Рим – с архитектура и храна, а Амалфи и Позитано – със спиращи дъха гледки.

   

За да можем да съчетаем всички градчета в рамките на едно пътуване, решихме самолетните ни билети на отиване да ни отведат в Рим, а на връщане да поемем към София от Неапол. Това беше и най-изгодният вариант чисто финансово, което ни устройваше идеално. Бяхме проучили предварително начините, по които може да стигнем от Рим до Неапол – избрахме влак от италианската компания Trenitalia. Билетите си купихме директно от автомат, намиращ се на гарата още при пристигането си в Рим. След това можехме да се впуснем в дълги разходки в този така зашеметяващ италиански град.

Не забравяйте да „заверите“ билетчето си преди качването ви във влака. На пероните има отделни малки,кръгли,зелени автомати за тази цел. Не са същите, от които сте си купили билета! Казвам го с идеята да не се лутате, търсейки къде точно се случва това нещо, защото ние за малко да си изпуснем влака, поради тази причина. Служителите, които няколко пъти попитах ми посочиха платформите с думите: „Ейййй… там“, но това някак си изобщо по никакъв начин улесни ситуацията. В крайна сметка се справихме и успяхме да си намерим местенца във влака, който за три часа щеше да ни отведе в Неапол.

    

Но първо за Рим. Любимият ми италиански космополитен град. Всеки път се влюбвам в него все повече и повече. По време на пътуването си до там се разхождахме по цял ден, наслаждавайки се на културата и архитектурата, които по мое мнение нямат равни. Не отделихме особено голямо внимание на туристическите дестинации, за да можем да се потопим в типичната италианска атмосфера, за която всички говорят. Беше напълно заслужено. Затова в тази статия ще спомена само три от забележителните площади във Вечния град.

Piazza della Rotondа

      

Безцелно пристъпвайки по централните улички на града, носещи аромат на домати и босилек, намерихме страхотен ресторант с гледка към Пантеонът. Едно от местата там, които будят в мен възхищение. Намира се на площад Piazza della Rotonda и е най-добре запазеният римски храм от Древността, както и един от основните исторически символи на града. С големите си мраморни колони, бронзови врати и тухлени стени моментално прави впечатление на всичките си посетители. Куполът му също е интересен – със сферична форма и отвор по средата. През него светлината успява да проникне в храма и да осветява вътрешността му. Все пак конструкцията му е внимателно планирана и при дъждовно време водата се оттича през специални отвори. Ако сте в Рим и завали дъжд – разходете се до Пантеона, за да наблюдавате капките във вътрешността на сградата. Фасадата и също е забележителна, а ако и се насладите похапвайки вкусни италиански специалитети – няма да съжалявате.  В блога на Foodpanda може да прочетете подробно за всички традиционни вкусове от това пътуване – https://goodfoodtour.bg/2019/09/16/italia-5-nezabravimi-vkusotii 🙂

Piazza Navona

    

Друг площад, който също заслужава внимание, това е Piazza Navona – истинско италианско усещане – фонтани, улични артисти, звуци на щастие и история. Важен елемент там е обелискът, който се издига в центъра му. На върха му е поставен гълъб, който освен, че символизира папското семейство, напомня нещо на вярващите. Именно това е животното, което с маслинова клонка дало знак на Ной, че потопът, залял земята, е започнал да се оттегля и тя отново може да бъде населена. Препоръчвам да си отделите време за разходка до там, няма да съжалявате.

Piazza Di Trevi

      

Това е третото място в Рим, което смятам за задължително за посещение.  Фонтанът в центъра на площада е едно най-красивите произведения на изкуството, които съм виждала. Поверието гласи, че ако хвърлиш монета в прозрачните му води, ще се върнеш отново в Рим някой ден. Аз бих се връщала отново и отново, затова хвърлих няколко монети. Единственият минус е огромната тълпа, която се струпва пред фонтана през по-голямата част от деня. В случай, че имате желание да избегнете туристите, трябва да се събудите рано и директно да се насочите към площада. Пак не е сигурно, че ще сте единствени там, но усилието си заслужава.

Вико Екуенсе

    

След Рим се носочихме на юг към Неапол, а директно след това поехме посока Соренто. Малкото градче, което не отстъпва по красота на другите по-известни дестинации в Италия, и където избрахме да нощуваме се нарича Вико Екуенсе. Намира се между Неапол и Соренто – изключително добра локация, ако сте решили да посетите Амалфи и Позитано и едновременно с това да спестите пари. Хотелите и квартирите са на много достъпни цени. Гледките и залезите са към безкрайното море и Везувий, а джелатото потвърдено е най-доброто в района. Обаче ако сте решили да отделите време за плаж, Вико Екуенсе не е най-добрата опция – „free” зоната е много малка, както и самата ивица. Събират се 30-тина кърпи една до друга, в самата заградена зона. Втората такава е собственост на хотелски комплекс и не може да се ползва от външни лица. Пясъкът е тъмен и буквално прилича на кал върху мокро тяло. Но пък за сметка на това водата е чиста и топла.

Амалфийско крайбрежие и Позитано

     

Една от мечтите ми преди години беше да посетя Позитано. Успях да отметна тази дестинация в списъка си още преди две години, когато с приятелка си спретнахме незабравимо пътуване до там. Бих се връщала отново и отново всяка година, само за да гледам хоризонта от високия хълм, срещу който са се сгушили цветните, китни къщички с изглед към морската шир.

    

Всяка гледка, на която ще бъдете свидетели в Позитано си заслужава, но предварително трябва да сте наясно с двете неща, които ще са ви нужни – търпение и… удобни обувки. Първото, защото транспортът до там може да ви напрегне до максимум. Независимо в коя точка на крайбрежието сте решили да отседнете, първо трябва да стигнете с влакче до Соренто. От там тръгват вътрешните автобусчета към Амалфи и Позитано. Имат разписание, разбира се. Но малкият проблем възниква, когато за един автобус чакат повече от 100 човека. Ако не сте в началото на опашката, чакате следващия. Или по-следващия. Затова, както ви казах – ТЪРПЕНИЕ! Бъдете сигурни, че след като пристигнете и се впуснете по уличките на Позитано, вече ще сте забравили през какво сте преминали час по-рано. Тук се сещам за един съвет – малък, но може би полезен. Ако и вие сте любители на хубавите гледки, не ви е страх от високо и бързи скорости – седнете от лявата страна в автобуса. Чувството е все едно летиш, особено в завоите. Морето и скалите са под теб, усещаш адреналин в кръвта си и въпреки, че те е леко страх – не смееш да затвориш очи, за да не изпуснеш нещо от тази красота. Все пак има вероятност да ви стане лошо – пийте едно хапче, за всеки случай!

   

Транспортната компания се нарича „Sita” – обхваща цялото Амалфийско крайбрежие, като за начална спирка се води тази пред жп гарата в Соренто – Circumvesuviana (последната спирка на влакчето по линията Неапол-Соренто). Билети могат да се купят от магазинчето пред самата гара или в повечето такива с надпис „Tabaco” отпред. Най-добрият вариант, ако мислите да посетите Амалфи и Позитано в един ден е да си купите билет „Unico Costiera” – той важи от сутринта до вечерта, за отиване и връщане, неограничен брой пътувания и е на цена 8 евро. Ако обаче решите да разделите двете градчета за отделни посещения, по-добре си купете еднократни билети по 1,10 евро в посока. *** Вземете си билет за обратно още от сутринта. Няма определен час, в който трябва да се върнете, а ако си го купите в последствие след 18ч. цената вече е 2,80 евро.

    

Автобусът ще ви остави в горната част на града, а във тази връзка се появяват и обувките, за които  вече споменах. Съветвам ви да бъдат най-удобните, с които разполагате. Защото докато стигнете до централната част на Позитано, намираща се в подножието на хълма, краката ви ще треперят. Буквално. Пътят ви ще минава по стълби, които са и основният начин на предвижване из града. Следвайте табелите, указвайки правилната посока. Когато се озовете на уличките, ухаещи на лимон – всяка болка ще бъде забравена, повярвайте ми! Стигайки магазинчетата за сувенири, може да се насладите на ръчно изработено и обработено стъкло, характерно за района. Всичко е толкова цветно и красиво – сякаш сте попаднали във вълшебна приказка. Ще откриете стъклени и керамични чаши, вази, чинии, украшения за дома и градината – покрити с боички в най-различни цветове. Типичните рисунки за Позитано са лютите чушки и лимоните. Всички градчета в околността са известни именно с тези си природни блага. А движейки се с автобуса на отиване или връщане, може да видите цели плантации с дръвчета и посеви. Истинско блаженство за очите!

    

Едно от задължителните неща, които трябва да направите в Позитано е да си отделите 1-2 часа за плаж. Там той е с малки черни камъчета, които светят на слънчева светлина. Гледката към града, докато сте се потопили в топлата вода е неповторима. Има свободна зона, където спокойно може да постелите хавлиите си, както и платена такава – с небесно сини на цвят чадъри и шезлонги. Препоръчвам ви да го направите след 18ч. Тогава слънцето не е толкова силно и е на път да се скрие зад хълма с къщичките, от който няма да може да отлепите поглед. Плувайки във водата, по залез – звучи като сън, нали?
   

    Ако все пак сте избрали вариант да посетите и Амалфи същия ден може си хванете корабче директно от Позитано. Цената е 8 евро, но има няколко причини, поради които смятам този вариант за най-добър:

Ще може да се насладите на гледката от друг ъгъл.

Няма да ви се налага да се връщате до автобусната спирка, която е в горната част на града и където в повечето случаи има много хора.

Ще стигнете до Амалфи за 25 мин. С автобус е повече от час, като дори може да не намерите място, където да седнете и ще трябва да се возите прави по време на безкрайните завои.

Това беше от мен засега! Надявам се, че информацията ви е била интересна и полезна! Съвсем скоро очаквайте и останалите статии за всяко едно вълнуващо място, посетено в рамките на #the12project2019.

Официални партньори на проекта:

-Influentica;

– Foodpanda Bulgaria;

-Cocosolis Bulgaria;

Целувки и прекрасен ден!

XOXO
signature

What do you think?

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

No Comments Yet.

Не искате да пропуснете някой мой пост?
Регистрирайте своя email адрес тук, за да получавате известия при всяка нова статия.

Previous
На море през февруари – Валенсия и Аликанте
Италианска разходка – Рим и Позитано